Хората внимателно измъкнаха Стела. По тялото й нямаше здраво място. И вратът, и краката й бяха счупени, но тя все още беше жива. На кончето му нямаше нищо, само изглеждаше зашеметено, но поради преобръщането на двуколката поводите се бяха оплели и то не можеше да помръдне — лежеше на земята, жално цвилеше и пръхтеше от страх.
Нашето дете, отхвръкнало от удара, се беше блъснало право в ствола на друго дърво. Лежеше сгърчено долу на тревата и беше мъртво.
Този път нямах щастието да изгубя съзнание. Бях принуден да преживея всичко, всеки миг, който последва, подир което и десетте дълги месеца, докато Стела почина от ужасните наранявания.
Бях видял призрака на Дженет Хъмфри и Дженет Хъмфри ми беше отмъстила.
Поискаха да разкажа своята история. Разказах я.
Край.