— Мислиш ли, че ще се възстанови?
— Не знам — каза той. — Надявам се, защото трябва да пътувам за Москва в понеделник, а не искам да се занимавам със зъболекари, докато съм там.
Не отговорих нищо. Той затвори очи, протегна се и чух как ставите му изпукаха. После се претърколи на една страна и обхвана нежно с шепа голата ми гърда.
— Джуда… — казах аз.
Долових смесицата от раздразнение и копнеж в гласа си.
— Какво?
— Не мога. Трябва да тръгвам.
— Тръгвай тогава.
— Недей. Престани.
— Недей, спри? Или недей да спираш?
Устните му се разтегнаха в крива усмивка.
— И двете. Знаеш кое имам предвид.
Надигнах се и поклатих глава. Заболя ме и незабавно съжалих за движението си.
— Добре ли е бузата ти? — попита Джуда.
— Май да — поставих ръка върху нея.
Беше подута, но не толкова, колкото преди. На лицето му се изписа безпокойство и той посегна с пръст, за да докосне синината, но аз инстинктивно отдръпнах глава.
— Трябваше да съм там — каза той.
— Е, не беше — казах по-рязко, отколкото исках. — Никога не си.
Той примигна и се надигна на лакти, за да ме погледне с лице, още отпуснато от съня, с отбелязани гънки от възглавницата.
— Какво по дя…
— Чу ме — разбирах, че е неразумно, но думите се лееха сами. — Какво е бъдещето, Джуд? Дори да се нанеса при теб — какъв е планът? Да седя тук и да тъка саван като Пенелопа, да поддържам огъня в домашното огнище, докато ти си пиеш уискито в някой бар в Русия с другите чуждестранни кореспонденти?
— Откъде ти хрумна?
Поклатих глава и спуснах крака от леглото. Започнах да ровя в дрехите, които бях захвърлила на пода след посещението в Спешното отделение.
— Просто съм уморена, Джуд.
Уморена беше слабо казано. Не бях спала повече от два часа през последните три нощи.
— И не виждам къде ще ни отведе това. Трудно е и сега, когато сме само двамата. Не искам да бъда съпругата, заседнала у дома с дете и тежък случай на следродилна депресия, докато стрелят по теб на всяко гадно място от тази страна на Екватора.
— Последните събития подсказват, че съм в по-голяма опасност в собствения си апартамент — каза Джуда, но се сепна, когато видя израза ми. — Извинявай, изтърсих голяма глупост. Беше инцидент, знам.
Наметнах все още влажното палто на раменете си и взех чантата си.
— Чао, Джуда.
— Чао? Какво значи чао?
— Каквото искаш.
— Искам да престанеш да се държиш като проклета кралица на драмата и да се преместиш в апартамента ми. Обичам те, Ло!
Думите ме зашлевиха като шамар. Спрях на прага, усещайки умората си като физическа тежест около врата, която ме дърпаше надолу.
Ръце, обвити в светъл латекс, звук от смях…
— Ло? — попита неуверено Джуда.
— Не мога да го направя — казах с лице, обърнато към коридора.
Не бях сигурна за какво говоря. Не можех да си тръгна, не можех да остана, не можех да водя този разговор, не исках този живот, всичко това.
— Просто… трябва да тръгвам.
— Значи, работата… — Усещах как гневът се надига в него. — …онази работа, която отказах… да не би да казваш, че съм сгрешил?
— Никога не съм те молила да го правиш. — Гласът ми трепереше. — Никога не съм го искала. Така че не ме намесвай.
Вдигнах чантата на рамо и се обърнах към вратата.
Той не каза нищо. Не се опита да ме спре. Излязох от апартамента, олюлявайки се като пияна. Едва когато се спуснах в метрото, реалността на това, което се бе случило току-що, ме блъсна.
5
Обичам пристанищата. Обичам мириса на катран и морски въздух, крясъците на чайките. Може би заради годините, когато вземахме ферибота за лятната ваканция във Франция, но пристанът ми носи усещане за свобода, каквото никога не съм изпитвала на летището. Летищата говорят за работа, проверки на сигурността и закъснения. Пристанищата говорят за… Не знам. За нещо напълно различно. За бягство може би.
Докато пътувах с влака, избягвах да мисля за Джуда и правех опити да ангажирам вниманието си с проучвания за предстоящото пътуване. Ричард Балмър беше само с няколко години по-възрастен от мен, но биографията му беше достатъчна, за да ме накара да се чувствам безнадеждно неадекватна — списък от бизнес компании и директорски постове, от които очите ми се насълзиха, всеки от тях — стъпало към още по-високо равнище на богатство и влияние.