— Не е заради това… а…
— Още ли мислиш за нея?
Кимнах в тъмнината и той въздъхна.
— Когато видя тялото й… — започнах аз, но той поклати глава.
— Не съм.
— Какво искаш да кажеш? Мислех, че полицията ти е изпратила снимки, за да я идентифицираш?
— Не беше тяло… Ще ми се да беше. Ако бях видял, че това е трупът на Кари, а не твоят, нямаше да прекарам два дни в ада, мислейки, че си мъртва. Бяха само дрехи. Снимки на дрехи.
— Защо ще го правят?
Струваше ми се странно решение — защо бяха поискали от Джуда да идентифицира дрехите, а не тялото?
Усетих как Джуда свива рамене в тъмното.
— Не знам. По онова време предположих, че тялото е прекалено наранено, но след като ти се обади, говорих със служителката за връзка със семейството от полицията. Исках да разбера как, по дяволите, са се объркали така, а тя попита норвежците и изглежда, мислеше, че е станало, защото дрехите били открити отделно.
Аха. Лежах и се опитвах да сглобя пъзела. Дали Кари не беше изритала ботите и блузата с качулка, за да плува по-бързо, в отчаян опит да се измъкне от Балмър?
Опасявах се да заспя, очаквайки да ме преследва укорителното лице на Кари, но когато най-накрая затворих очи, пред мен изникна образът на Балмър. Смееше се и сивата му коса се развяваше от вятъра, докато летеше надолу от палубата на „Аурора“.
Отворих очи с разтуптяно сърце, опитвайки се да си припомня, че него го нямаше — че бях в безопасност, че лежах в прегръдките на Джуда, че целият кошмар беше свършил и всичко беше приключено.
Но не беше. Защото просто не вярвах на случилото се. Не можех да приема не само смъртта на Кари, а и смъртта на Балмър. Не защото мислех, че е трябвало да остане жив, а защото смъртта му, сред всичко това, просто нямаше смисъл. Можех да повярвам в самоубийството на Кари, но не и в неговото. Колкото и да се опитвах, не успявах да си представя този мъж, с неговата студена, свирепа решителност, да се предава. Беше се борил толкова упорито, беше изиграл картите си толкова хладнокръвно. Би ли захвърлил козовете си просто така? Струваше ми се невъзможно.
Но беше. И трябваше да го приема. Него го нямаше.
Затворих очи и прогоних призрака му, притиснах се към Джуда и се замислих напълно съзнателно за бъдещето, за Ню Йорк и за съдбовната крачка, която щях да направя.
За миг един ярък, ясен образ се вряза в мрака зад затворените ми клепачи: видях себе си, застанала на самия ръб, някъде много високо, балансираща върху релса, и тъмните вълни отдолу.
Но не изпитах страх. Бях падала и преди и бях оцеляла.
ИВНИНГ СТАНДАРД
Четвъртък, 26 ноември
ИДЕНТИФИЦИРАНА Е МИСТЕРИОЗНАТА УДАВНИЦА ОТ „АУРОРА“
Почти два месеца след шокиращото откритие на две тела в морето, едно от които беше идентифицирано като британския бизнесмен и пер Ричард Балмър, норвежката полиция днес разпространи изявление, в което се съобщава самоличността на тялото, извадено от рибари в Северно море. То е на съпругата му Ане Балмър, наследница на състоянието на фамилия Лингстад, възлизащо на милиарди.
Тялото на лорд Балмър беше намерено на няколкостотин мили от водолази, претърсващи крайбрежните води край Берген, Норвегия, след като той бе обявен за изчезнал от кораба си, ексклузивния бутиков круизен лайнер „Аурора Бореалис“.
НЕ Е САМОУБИЙСТВО
Изявление на английски език потвърждава предишните съобщения на норвежката полиция, че смъртта на лейди Балмър е настъпила вследствие на удавяне, докато смъртта на лорд Балмър се дължи на огнестрелна рана в слепоочието. Документът обаче опровергава по-ранните доклади за самоубийство на лорд Балмър, като посочва, че нараняването „не е самопричинено“, според констатациите на местния патолог.
Откриването на пистолет, изваден заедно с тялото на лорд Балмър и увит в дрехи, принадлежащи на изчезналата британска журналистка Лора Блеклок, доведе до първоначалните спекулации, че смъртта му е свързана с изчезването й няколко дни преди това.
Госпожица Блеклок по-късно беше намерена жива и в добро състояние в Норвегия, но нейните родители призоваха за полицейско разследване, след като бяха оставени няколко дни да вярват, че тялото е било идентифицирано като това на изчезналата им дъщеря. От Скотланд Ярд подчертават, че тялото никога и на никакъв етап не е било идентифицирано като госпожица Блеклок, но признават, че за намирането на дрехите на госпожица Блеклок е било съобщено „по неподходящ начин" на семейството. Оттам отдават пропуските на „проблеми в комуникацията между правоохранителните органи на страните", и казват, че поддържат личен контакт със семейство Блеклок по повод инцидента.