— Да, разбира се, човече. Това е различно. Но Ло няма нищо против, нали, Ло?
Сложи ръка на раменете ми и ме притегли към себе си, така че рамото ми се опря във фотоапарата, а аз се опитах да се усмихна.
— Не — казах смутено. — Нямам, разбира се!
— Това се казва дух — каза Балмър и намигна леко.
Беше странен жест — бях го забелязала и преди, когато разговаряше с Камила Лидман, — не покровителствен, какъвто би могъл да бъде, а по-скоро сякаш опит да заличи смущаващата неравностойност в тази ситуация. Не мислете за мен като за международен финансист милионер. Аз съм просто обикновен, достъпен човек.
Още се мъчех да измисля какво да отговоря, когато Оуен Уайт го потупа по рамото и той се обърна.
— Какво мога да направя за теб, Оуен? — попита той и преди да успея да отворя уста, възможността беше изчезнала.
— Аз… — успях да изрека и той ме погледна през рамо.
— Хей, вижте, винаги е трудно да се говори за тези неща. Защо не минете покрай моята каюта утре след планираните дейности, за да можем да си поговорим добре?
— Благодаря — казах, като се опитвах да не прозвучи твърде жалко.
— Страхотно! В номер 1. Очаквам ви с нетърпение.
— Съжалявам — каза Коул тихо, а дъхът му погъделичка косата, прибрана зад ухото ми. — Направих каквото можах. Какво да кажа? Той е търсен мъж. Как да ти се реванширам?
— Няма значение — успях да изрека.
Той стоеше смущаващо близко и ми се искаше да направя крачка назад, но гласът на Роуан мърмореше в главата ми: Запознанства, Ло!
— Кажи ми… кажи ми нещо за себе си. Какво те накара да дойдеш? Спомена, че обикновено се занимаваш с други неща.
— Ричард е стар приятел — отвърна Коул, грабна чаша кафе от подноса на минаващата стюардеса и отпи глътка. — Учихме заедно в Балиол. Така че, когато ме помоли да дойда, почувствах, че не мога да кажа не.
— Близки ли сте?
— Не бих казал близки. Всъщност не се движим в едни и същи кръгове — трудно е, когато единият е борещ се за оцеляване фотограф, а другият е женен за една от най-богатите жени в Европа. — Коул се усмихна. — Но той е добър човек. Може да изглежда като роден със сребърна лъжичка в устата, но това не е пълната картина. Имал е и трудни времена и предполагам, че това го кара да държи още повече на… е, на всичко това… — Той махна с ръка към заобикалящата ни обстановка. — …на коприната, кристалите и лъснатите метални части. Знае какво е да губиш неща. И хора.
Спомних си за Ане Балмър и как Ричард я бе придружил до каютата й, въпреки че множеството гости чакаха да поговорят с него. И си помислих, че може би разбирам какво има предвид Коул.
Беше около единайсет, когато най-после стигнах до стаята си. Бях пияна. Много, много пияна. Макар че беше трудно да се каже колко пияна, защото вече бяхме сред океана, а люлеенето на вълните се смесваше до прилошаване с шампанското… и с виното… о, и със замразените шотове аквавит. Господи, къде ми бе умът?
Имаше момент на яснота, когато се приближих до вратата и за момент останах облегната на рамката. Знаех защо се бях напила. Знаех точно защо. Защото, ако бях достатъчно пияна, щях да заспя в мъртвешки сън. Не можех да понеса още една провалена нощ — не и тук.
Но прогоних тази мисъл и се заех със задачата да намеря картата ключ, която бях пъхнала в сутиена си.
— Трябва ли ти помощ, Блеклок? — чу се глас зад мен и сянката на Бен Хауърд се очерта върху вратата.
— Добре съм — казах и му обърнах гръб, за да не вижда, че се боря.
Една вълна блъсна кораба и аз се олюлях и залитнах.
— Махай се, Бен.
— Сигурна ли си?
Наведе се към мен и нарочно надникна през рамото ми.
— Да… — Стиснах зъби от гняв. — …сигурна съм.
— Защото мога да помогна.
Пусна похотлива усмивка и кимна към наметката ми, която придържах с едната си ръка, за да не се смъква.
— Изглежда, имаш нужда от допълнителна ръка. Или две.
— Майната ти — казах рязко.
Имаше нещо заседнало под лявата ми мишница, нещо топло и твърдо, което много ми приличаше на карта. Ако само можех да си пъхна пръстите достатъчно навътре…
Той се приближи и преди да разбера какво ще направи, натисна грубо с ръка предната част на роклята ми. Прониза ме болка, когато копчетата му за ръкавели одраскаха кожата ми, а след това пръстите му обхванаха голата ми гърда и стиснаха силно, по начин, който вероятно смяташе за еротичен.
Не беше.
Дори не помислих за това. Чу се раздиращ звук, сякаш ръмжеше котка, а коляното ми се заби в слабините му с такава сила, че той дори не извика, а само бавно се свлече на земята и издаде някакъв слаб, приглушен стон.