А аз избухнах в сълзи.
Двайсет минути по-късно седях на леглото в моята каюта, все още плачех и бършех взетата назаем спирала от бузите си, а Бен беше приседнал до мен, с една ръка през раменете ми, а с другата — притискащ кофичката за лед на чатала си.
— Съжалявам — каза отново, а гласът му още пресекваше от потисканата болка. — Моля те, моля те, спри да плачеш. Наистина съжалявам. Бях кретен, пълен задник. Заслужих си го.
— Не е заради теб — изхлипах, макар че не бях сигурна дали ще разбере думите ми. — Вече не издържам, Бен, още откакто крадецът… аз просто… мисля, че ще се побъркам.
— Какъв крадец?
Казах му — между риданията. Всичко, което не бях казала на Джуд. Как се почувствах, когато се събудих и разбрах, че има някого в апартамента ми, когато осъзнах, че никой няма да чуе, ако се разкрещя, че няма начин да получа помощ, няма шанс да се справя с натрапника, че съм уязвима така, както никога не съм предполагала преди онази нощ.
— Съжалявам — продължи Бен да повтаря като мантра.
Потърка гърба ми със свободната си ръка.
— Толкова съжалявам.
Неловкото му съчувствие само ме накара да се разплача по-силно.
— Виж, мила…
О, не.
— Не ме наричай така.
Надигнах се, отметнах коси от лицето си и се измъкнах от прегръдката му.
— Съжалявам, просто ми се изплъзна.
— Не ме интересува, вече не можеш да го казваш, Бен.
— Знам — каза той разсеяно. — Но, Ло, честно казано, никога не съм…
— Не — казах бързо.
— Ло, това, което направих, беше глупост, знам, че бях…
— Казах, недей. Свършено е.
Той поклати глава, но думите му по някакъв начин спряха плача ми. Може би беше заради вида му, съсипан, прегърбен и много нещастен.
— Но, Ло… — Той вдигна поглед към мен, кафявите ми очи на кученце блестяха меко в светлината на нощната лампа. — Ло, аз…
— Не! — прозвуча по-рязко и силно, отколкото исках, но трябваше да го накарам да млъкне. Не бях сигурна какво точно щеше да каже, но каквото и да беше, знаех, че не мога да допусна да го каже. Щях да съм затворена на този кораб с Бен през следващите пет дни. Не можех да му позволя да се тормози повече, отколкото досега, или това пътуване щеше да стане непоносимо, когато се наложеше да общуваме отново в студената светлина на деня.
— Бен, не — казах по-нежно. — Всичко приключи преди много време. А и ти беше този, който го пожела, помниш ли?
— Знам — каза той отчаяно. — Знам. Бях пълен глупак.
— Не беше — казах аз. А после се почувствах непочтена и добавих: — Добре де, беше. Но знам, че и с мен не е лесно… Виж, сега не е моментът. Приятели сме, нали? — Беше преувеличение, но той кимна. — Окей, дай да не го разваляме.
— Добре — каза той. Изправи се с болка и избърса лицето си с ръкава на смокинга, а после го огледа унило. — Надявам се, че разполагат с химическо чистене на борда.
— Надявам се, че имат шивачка на борда — кимнах към раздраната си сива копринена рокля.
— Ще се оправиш ли? — попита Бен. — Мога да остана. Не го казвам в мръснишкия смисъл. Мога да спя на дивана.
— Напълно е възможно — съгласих се, като огледах размерите му, а после поклатих глава, осъзнала как прозвучаха думите ми. — Не, не можеш. Диванът е достатъчно голям, но не можеш, нямам нужда от теб. Върни се в каютата си. За бога, ние сме на борда на кораб насред океана — това е възможно най-безопасното място.
— Добре — тръгна с леко накуцване към вратата и я отвори наполовина, но не излезе. — Аз… съжалявам. Наистина.
Знаех какво очакваше, на какво се надяваше. Не само на прошка, но и на нещо повече, нещо, което би му показало, че онова натискане не е било напълно нежелано.
Проклета да съм, ако му го дам.
— Върви си в леглото, Бен — казах аз, много уморена и много трезва.
Той остана на прага още миг, само една милисекунда прекалено дълго, достатъчно, за да се попитам, с присвиване в стомаха ми, отклик на полюшващите ни вълни, какво бих направила, ако не си тръгне. Какво щях да направя, ако той затвори вратата, обърне се и тръгне обратно към мен в стаята. Но в следващия миг Бен се извърна и си отиде, а аз заключих вратата след него и рухнах на дивана, обхванала главата си с ръце.
Най-сетне, не знам колко по-късно, станах, налях си уиски от минибара и го изпих на три дълги глътки. Потръпнах, избърсах си устата и смъкнах роклята, оставяйки я скупчена на пода като сменена кожа.
Свалих си сутиена, прекрачих през тъжната купчинка дрехи, а след това паднах в леглото и потънах в дълбок сън като удавник.