Не знам какво ме събуди, но дойдох рязко в съзнание, сякаш някой беше забил в сърцето ми спринцовка с адреналин. Останах да лежа вцепенена от страх, със сърце, препускащо с около 200 удара в минута, вкопчила се в успокояващите фрази, които бях повтаряла на Бен само преди няколко часа.
Всичко е наред — казвах си. — Ти си в пълна безопасност. Ние сме на кораб сред океана — никой не може да дойде или да си тръгне. Това е най-безопасното място, на което би могла да бъдеш.
Бях се вкопчила в чаршафите с хватката на мъртвешки вкочанени ръце, затова насилих схванатите си пръсти да се отпуснат и бавно ги раздвижих, усещайки как болката в кокалчетата ми отшумява. Съсредоточих се върху дишането, докато най-сетне започна да става бавно и стабилно, а сърцето ми полека последва примера му и престанах да усещам неистовото му биене в гърдите си.
Туптенето в ушите ми заглъхна. Не чувах нищо, освен ритмичния шум на вълните и ниското бучене на двигателя, което проникваше във всяко кътче на кораба.
По дяволите. Трябваше да се стегна.
Не можех да се самолекувам с пиене всяка вечер в оставащите дни от това пътуване, не и без да саботирам кариерата си и да изхвърля в канализацията всякакъв шанс за повишение във „Велосити“. Така че какво ми оставаше? Приспивателни? Медитация? Не ми изглеждаха много по-добре.
Претърколих се, включих лампата и проверих телефона си: 3:04 часът. После презаредих имейла си. Нямаше нищо от Джуда, но вече бях прекалено разсънена, за да заспа отново. Въздъхнах, взех книгата си, лежаща като птица с разперени криле на нощното шкафче, и започнах да чета. Но въпреки че се опитвах да се съсредоточа върху думите, нещо в крайчеца на съзнанието не ми даваше мира. Не беше просто параноя. Нещо ме беше събудило. Нещо, което ме бе накарало да се разтреперя и да настръхна като лишен от дрога наркоман. Защо продължавах да си мисля за писък?
Прелиствах страницата, когато чух нещо друго, нещо, което бе едва доловимо през звука на двигателя и ударите на вълните — звук толкова тих, че шумоленето на хартия върху хартия почти го заглуши.
Беше шумът от лекото плъзгане на вратата на верандата в съседната каюта.
Задържах дъха си и се вслушах.
И тогава прозвуча плясък.
Не беше тих плясък.
Не, беше силен плясък.
Плясък, какъвто предизвиква тяло, падащо във вода.
ДЖУДА ЛЮИС
24 септември в 8:50 ч.
Хей, приятели, малко съм загрижен за Ло. Не е влизала от няколко дни, откакто замина на прес трип. Някой да се е чувал с нея? Вече съм доста притеснен. Поздрави!
Харесай Коментирай Сподели
ЛИСИ УИТ
Здрасти, Джуд! Писа ми съобщение в неделя — май че беше 20-и? Каза, че корабът е невероятен!
Харесай Отговори 24 септември в 9:02 ч.
ДЖУДА ЛЮИС
Да, тогава и аз получих нещо от нея, но тя не отговори на моя имейл и на съобщението ми в понеделник. И не е влизала тук или в „Туитър“.
Харесай Отговори 24 септември в 9:03 ч.
ДЖУДА ЛЮИС
Някой? Памела Крю? Дженифър Уест? Карл Фокс? Ема Стантън?
Съжалявам, ако тагвам случайни хора, аз просто съм… това е необичайно, честно казано.
Харесай Отговори 24 септември в 10:44 ч.
ПАМЕЛА КРЮ
Тя ми изпрати имейл в неделя, Джуд, скъпи. Каза, че корабът е прекрасен. Искаш ли да попитам баща й?
Харесай Отговори 24 септември в 11:13 ч.
ДЖУДА ЛЮИС
Да, моля те, Пам. Не искам да ви безпокоя и двамата, но ми се струва, че обикновено досега би се свързала. А аз съм заседнал тук, в Москва, затова не знам дали не се е опитвала да се обади и не е успяла.
Харесай Отговори 24 септември от 11:21 ч.
ДЖУДА ЛЮИС
Пам, тя каза ли ти името на кораба? Не мога да го намеря.
Харесай Отговори 24 септември в 11:33 ч.
ПАМЕЛА КРЮ
Здравей, Джуда, извинявай, говорих по телефона с баща й. Той също не я е чувал. Корабът май беше „Аурора“. Кажи ми, ако научиш нещо. Чао, скъпи.
Харесай Отговори 24 септември в 11:48 ч.
ДЖУДА ЛЮИС
Благодаря, Пам. Ще потърся кораба. Но ако някой чуе нещо, моля, съобщете ми.
Харесай Отговори 24 септември в 11:49 ч.
ДЖУДА ЛЮИС
Нещо?
Харесай Отговори 24 септември в 3:47 ч.