Който е бил там, навярно бе имал време да избърше кръвта от стъклото, но това беше всичко. Нямаше начин да опразнят цялата каюта. Какво биха могли да направят с вещите? Щях да ги чуя, ако ги бяха изхвърлили през борда. А просто нямаше време да ги опаковат и да ги изнесат по коридора.
— Гадост — казах най-сетне, в дланите си. — Гадост.
— Госпожице Блеклок — произнесе бавно Нилсон и изпитах внезапно предчувствие, че следващият му въпрос няма да ми хареса. — Госпожице Блеклок, колко пихте снощи?
Вдигнах глава, така че да види размазания ми грим и яростта в замъглените ми от съня очи.
— Какво имате предвид?
— Просто попитах…
Нямаше смисъл да отричам. Толкова много хора ме бяха видели снощи да се наливам с шампанско, после с вино, а накрая да гаврътвам шотове след вечеря, че можеха да пробият дупка с диаметър една миля в твърдението ми, че съм трезва.
— Да, пих — казах отчаяно. — Но ако смятате, че половин чаша вино ме превръща в пияна истеричка, която не може да отличи реалността от фантазията, трябва да си помислите още веднъж.
Той не каза нищо, но погледът му се насочи към кошчето до минибара, в което бяха струпани множество шишенца от уиски и джин и значително по-малко кутийки от тоник.
Настъпи тишина. Нилсон не сподели наблюдението си, но и нямаше нужда. Проклети чистачки.
— Може да съм пила — казах със стиснати зъби, — но не бях пияна. Не чак толкова. Знам какво видях. Защо да си измислям?
Той сякаш се съгласи и кимна уморено.
— Много добре, госпожице Блеклок — прекара ръка през лицето си и чух как русата му четина стърже дланта му.
Беше уморен и изведнъж забелязах с неудобство, че униформената му куртка е закопчана накриво, а долу остава празен илик.
— Вижте, късно е, вие сте уморена.
— Вие сте уморен — изстрелях в отговор с повече от нотка злост, но той само кимна без укор.
— Да, уморен съм. Мисля, че не можем да направим нищо до сутринта.
— Една жена е била изхвърлена…
— Няма доказателства! — каза той по-високо, като ме прекъсна и за първи път в гласа му прозвуча раздразнение.
— Съжалявам, госпожице Блеклок — продължи по-тихо. — Не биваше да ви противореча. Но не смятам, че на този етап има достатъчно доказателства, за да събудим другите пътници. Нека и двамата да поспим… — „А вие да изтрезнеете“ — беше неизреченият превод. — …и ще се опитаме да решим това сутринта. Може би ако ви заведа да се срещнете с персонала на кораба, ще успеем да открием момичето, което сте видели в каютата. Очевидно не е от пътниците, нали?
— Не беше на вечерята снощи — признах. — Ами ако е от персонала? Ако някой е изчезнал, а ние губим време, вместо да вдигнем тревога?
— Сега ще говоря с капитана и с комисаря и ще ги запозная със ситуацията. Но доколкото знам, няма изчезнал служител, ако имаше, някой би забелязал. Това е много малък кораб с малоброен екипаж, би било трудно някой да изчезне незабелязано дори за няколко часа.
— Просто си мисля… — започнах, но той ме прекъсна, учтиво и твърдо този път:
— Госпожице Блеклок, няма да събудя спящите пътници и персонала без основателна причина, съжалявам. Ще информирам капитана и комисаря и те ще предприемат каквито действия смятат за уместни. Междувременно, може би ще е добре да ми дадете описание на момичето, което сте видели, за да мога да проверя отново списъка на пътниците и да уредя всички членове на екипажа, които са в почивка и отговарят на описанието, да бъдат в столовата на персонала, за да се срещнете утре след закуска.
— Добре — казах унило.
Бях победена. Знаех какво съм видяла и какво съм чула, но беше ясно, че Нилсон няма да отстъпи. А и какво можех да направя, тук, сред океана?
— И така — подсети ме той, — на каква възраст беше, колко беше висока? Бяла, азиатка, чернокожа…?
— В края на двайсетте — казах. — С моя ръст. Бяла — с много бледа кожа всъщност. Говореше английски.
— С акцент? — опита Нилсон.
Поклатих глава.
— Не, беше англичанка или е изцяло двуезична. Имаше дълги, тъмни коси… Не мога да си спомня цвета на очите. Тъмнокафяви, мисля. Не съм сигурна. Слаба фигура… беше просто… хубава. Това е всичко, което си спомням.
— Хубава?
— Да, хубава. Знаете какво имам предвид. Правилни черти. Чиста кожа. Носеше грим. Много грим около очите. О, и беше облечена в тениска на „Пинк Флойд“.
Нилсон записа всичко старателно и се изправи, а пружините изскърцаха в знак на протест или може би облекчение.
— Благодаря ви, госпожице Блеклок. А сега, мисля, и двамата трябва да поспим. — Разтри лицето си с вид на голяма бяла мечка, събудена от зимен сън.