— Твоя работа — каза Тина и сви рамене.
В това време корабът се разклати и тя пристъпи към парапета.
— Уф, цигарата ми изгасна. Нямаш ли запалка, скъпа? Оставих моята в салона.
— Не пуша — отговорих.
— По дяволите.
Тя изстреля фаса над парапета и двете загледахме как вятърът го подхваща и го скрива от погледите ни още преди да стигне до разпенената вода. Наистина би трябвало да й дам визитната си картичка или поне да я поразпитам за плановете на „Вернеан“ за бъдещи броеве и докъде е стигнала в ухажването на лорд Балмър. Точно това би направила Роуън. А Бен навярно досега щеше да е сключил договор за свободна практика и да се оправил с точката за конкуренцията.
Но точно в този момент, когато Нилсон вероятно правеше историята ми на пух и прах пред капитана, кариерата не ми се струваше толкова важна. Трябваше непременно да я разпитам какво е правила снощи. Все пак Бен беше играл покер с Ларс, Арчър и Балмър, така че оставаха сравнително малък брой хора, които може да са били в каютата до моята. Дали Тина беше достатъчно силна, за да изхвърли жена през борда? Погледнах я скришом, когато тръгна към вратата по осеяната със солени пръски палуба на тънките си токчета, които се хлъзгаха леко по боядисаната метална повърхност. Беше слаба като хрътка, повече сухожилия, отколкото мускули, но можеше да се предположи, че в ръцете й се крие неподозирана сила, а и картината, която Роуън бе нарисувала, беше на жена, чиято безскрупулност компенсираше физическите й данни.
— Ами вие? — попитах, докато я следвах към вратата. — Добре ли прекарахте снощи?
Тя рязко спря при тези думи, задържа тежката врата с една ръка, пръстите й стиснаха метала, а сухожилията на гърба й изпъкнаха като стоманени въжета. Обърна се и ме погледна.
— Какво каза?
Вратът й се проточи напред като на велоцираптор, очите й се впиха в мен.
— Аз… — запънах се, учудена от яростната й реакция. — Аз не… просто се чудех…
— Е, съветвам те да престанеш да се чудиш и да запазиш намеците за себе си. Умно момиче като теб знае добре, че не бива да си създава врагове в този бизнес.
После пусна вратата и я остави да се затръшне зад нея.
Останах на палубата, загледана смаяно, след като тя се скри зад обсипаната със солени капки врата, да се питам какво, по дяволите, се беше случило току-що.
Поклатих глава и се овладях. Нямаше смисъл да се опитвам да разбера сега. Трябваше да се върна в каютата и да съхраня единственото доказателство, което ми бе останало.
Бях заключила вратата, преди да тръгна с Нилсон, но осъзнах, докато слизах предпазливо по стълбите към палубата с каютите и видях как чистачките теглят прахосмукачките след себе си, а на количките им са натрупани кърпи и спално бельо, че съм забравила да сложа табелката „Не ме безпокойте“.
Апартаментът ми беше като нов. Мивката беше лъсната, прозорците бяха почистени от солените пръски. Дори мръсните дрехи и скъсаната вечерна рокля бяха изчезнали магически.
Но това изобщо не ме интересуваше. Отидох направо в банята, при стройните редици от гримове и почистващи лосиони на тоалетката.
Къде беше?
Отместих червилото и блясъка за устни, пастата за зъби, овлажнителя, тоалетното мляко, използван наполовина блистер с хапчета… но не беше там. Не можех да зърна никакъв проблясък на розово и зелено. Тогава под плота — в кошчето? Нищо!
Обходих спалнята, като отварях чекмеджета едно след друго и надничах под столовете. Къде беше? Къде беше?
Но знаех отговора още преди да се отпусна на леглото и да обхвана главата си с ръце. Тубичката туш за мигли — моята единствена връзка с изчезналото момиче — я нямаше.
„Харингей Еко“, събота, 26 септември
ЛОНДОНЧАНКА ИЗЧЕЗВА ОТ НОРВЕЖКИ КРУИЗЕН КОРАБ
Приятели и роднини на изчезналата лондончанка Лора Блеклок заявяват, че са „все по-загрижени“ за нейната безопасност. Блеклок (32), която живее в Уест Гроув в Харингей, бе обявена за изчезнала от партньора й Джуда Люис (35) по време на почивка на борда на ексклузивния круизен кораб „Аурора Бореалис“.
Господин Люис, който не е бил на борда с госпожица Блеклок, съобщи, че се е разтревожил, след като госпожица Блеклок не отговорила на съобщения от борда на круизния кораб и всички следващи опити да се свържат с нея се оказали неуспешни.
Говорител на „Аурора Бореалис“, който напусна Хъл миналата неделя за първото си плаване, потвърди, че Блеклок не е виждана на планираното пътуване до Тронхайм от вторник, 22 септември, но в компанията първоначално предположили, че тя е решила да се откаже от пътуването. Едва когато госпожица Блеклок не се завърнала в петък в Обединеното кралство, а партньорът й вдигнал тревога, те осъзнали, че заминаването й не е било планирано.