И защото, ако не го откриех, можеше да дойдат за мен.
16
Хлое и Тина чакаха в спа центъра, когато отидох.
Тина се бе надвесила над плота и четеше нещо на лаптопа, оставен от Ева отворен на бюрото, а Хлое бе потънала в луксозния тапициран с кожа стол и играеше на телефона си. С изненада видях, че без грим тя изглежда съвсем различно, огромните подчертани очи и изпъкнали скули от снощи ми се сториха някак си безцветни и плоски в светлината на деня.
Тя забеляза, че я гледам в огледалото и се ухили.
— Чудиш се за грима? Тук съм за процедури на лицето, затова го свалих. Нали ти казах, че съм майстор гримьор.
— О, не исках… — замълчах и усетих, че се изчервявам.
— Изграждаш образ — каза Хлое, като завъртя стола, за да бъде с лице към мен, и ми намигна. — Наистина, това ща промени живота ти. Мога да те превърна в когото поискаш — от Ким Кардашиян до Натали Портман, с онова, което имам в каютата си.
Канех се да отговоря шеговито, когато улових някакво движение с крайчеца на окото си и видях с изумление, че едно от огледалата зад бюрото се движи и отдръпва навътре. Още една врата? Сериозно, колко скрити входове имаше на този кораб?
Тина вдигна глава от лаптопа, когато Ева се появи през пролуката, усмихната учтиво.
— Мога ли да ви помогна, госпожице Уест? — попита тя. — На този компютър съхраняваме списъци на клиенти и поверителна информация, затова се опасявам, че не е позволено на гостите да го използват. Ако желаете да използвате компютър, Камила Лидман с радост ще ви осигури един в каютата.
Тина се изправи неловко и обърна лаптопа обратно към бюрото.
— Съжалявам, скъпа. — Имаше благоприличието да си придаде леко засрамен израз. — Аз, ааа… просто търсех списък на процедурите.
Тъй като в комплекта за пресата имаше пълен списък, това беше леко неубедително оправдание.
— Ще се радвам да ви дам разпечатка — каза Ева.
Нямаше и намек за студенина в тона й, но наблюдаваше Тина преценяващо.
— Имаме обичайните видове масаж и терапия, грижи за лицето, педикюр и т. н. В тази стая се правят маникюрът и процедурите на косата. — Тя посочи стола, на който беше кацнала Хлое.
Тъкмо се питах къде се провеждат другите процедури, тъй като в спа центъра се виждаше само един стол, а на горния етаж нямаше повече място, доколкото можех да преценя — горещата вана и сауната заемаха по-голямата част от останалото пространство, — когато вратата към палубата се отвори и за моя изненада влезе Ане Балмър. Изглеждаше малко по-добре, отколкото предишната вечер, кожата й беше не толкова жълтеникава, лицето й не толкова изопнато, но тъмните й очи бяха заобиколени от дълбоки сенки, сякаш не беше спала.
— Съжалявам — каза тя задъхана, опитвайки се да се усмихне. — Напоследък стълбите ме затрудняват.
— Ето! — Хлое се изправи бързо и отстъпи към свободния ъгъл на помещението. — Седнете на моето място.
— Няма нужда — каза Ане.
Хлое започна да настоява, но Ева се усмихна.
— Така или иначе се отправяме към стаите за процедури, дами. Лейди Балмър, бихте ли седнали тук? Госпожице Уест, госпожице Блеклок и госпожо Йенсен, да тръгваме ли надолу?
Надолу? Преди да се замисля какво може да означава това, тя отвори огледалната врата зад бюрото — едно докосване на рамката я завъртя — и започнахме да се спускаме една зад друга по тясна и тъмна стълба.
Контрастът след светлината и простора на приемната беше поразителен и усетих, че примигвам и очите ми се мъчат да се адаптират към слабото осветление. Малки електрически лампички бяха разположени на интервали по стълбището, но блещукащото жълто сияние, което разпръсваха, само открояваше тъмнината около тях и когато корабът се люшна от една голяма вълна, ми се стори, че почувствах мигновен пристъп на световъртеж. Може би беше заради стълбата, губеща се в мрака под нас, или заради осъзнаването, че най-лекото побутване от Хлое — която беше плътно зад мен — ще ме запрати върху Тина и Ева пред мен. Ако си счупех врата, нямаше как да се разбере, че не просто съм се препънала в тъмното.
Най-после, след сякаш безкрайно спускане, спряхме в малко фоайе. Звук на течаща вода идваше от малка чешма в ниша в стената, от онези, при които рециклирана вода шурти безкрайно върху каменен глобус. Шумът трябваше да бъде успокояващ и вероятно щеше да бъде на сушата, но на кораба ефектът беше някак различен. Започвах да си мисля за течове и аварийни изходи. Под ватерлинията ли бяхме тук? Нямаше никакви прозорци.
Гърдите ми започнаха да се стягат и стиснах юмруци. Без паника. За бога, недей да изпадаш в пристъп на паника тук долу.