Едно. Две. Три…
Осъзнах, че Ева е заговорила, и се опитах да се съсредоточа върху думите й, а не върху ниския таван и свитото, душно пространство. Може би, когато се окажехме в стаите за процедури, където нямаше да бъде толкова пренаселено, щеше да стане по-добре.
— …три стаи за процедури тук — казваше Ева. — Плюс стола на горния етаж, затова си позволих да избера терапии, които можем да провеждаме едновременно.
Моля, моля, моля, нека моята да бъде на горния етаж. Ноктите ми се забиха в дланите ми.
— Госпожице Уест, вие сте на сеанс ароматерапия в стая едно с Хани — каза Ева, като прегледа списъка си. — Госпожо Йенсен, вие имате процедури за лице в номер две с Клаус. Надявам се, че нямате нищо против мъж терапевт? Госпожо Блеклок, записах ви за кална апликация в стая три с Ула.
Усетих, че дишането ми се ускорява.
— А лейди Балмър? — попита Хлое и се огледа наоколо. — Къде е тя?
— Тя има маникюр на горния етаж.
— Ъъ… — заговорих плахо. — Не мисля… Може ли и за мен маникюр на горния етаж?
— Съжалявам — каза Ева, макар по нищо да не личеше, че съжалява. — На горния етаж има само един стол. Бих се радвала да ви запиша за следобед след вашата процедура. Или ще предпочетете друга терапия? Можем да предложим рейки, шведски масаж, тайландски масаж, рефлексология… Също така разполагаме с флотационна капсула. Ако никога не сте опитвали, те са изключително успокояващи.
— Не! — казах импулсивно.
Тина и Хлое завъртяха глави и изведнъж осъзнах колко високо бях заговорила, затова понижих глас:
— Не, не, благодаря. Флотацията не е… не е за мен.
Само при мисълта да лежа в запечатан пластмасов ковчег, пълен с вода…
— Няма проблем — каза Ева с усмивка. — Е, ако всички са готови, да започваме? Стаите за терапия са надолу по коридора. Всяка от тях разполага със собствен душ. Осигурени са хавлии и кърпи.
Кимнах, като едва чувах инструкциите й, а после, когато се обърна, за да се върне на горното ниво, последвах Хлое и Тина по коридора, надявайки се, че растящият страх не е изписан на лицето ми. Можех да го направя. Не биваше да позволявам на фобиите да ми попречат да си свърша добре работа. Здравей, Роуън, не, не опитах спа центъра, защото беше две нива надолу и нямаше прозорци. Съжалявам. Не, нямаше начин. Щях да се почувствам по-добре, когато вместо в този тесен коридор се озовем в стаите за терапия.
Надявах се, че по време на спа терапията щях да имам възможност да говоря с Тина, Ане и Хлое и да ги попитам къде са били снощи, но когато Хлое изчезна в стаята за терапия и вратата се затвори зад нея, осъзнах, че това няма да стане.
От другата страна на коридора Тина беше спряла пред вратата с надпис „Стая за терапии 1 “ и я изчаквах да влезе, за да мина по коридора, но тя се извърна към мен с ръка на дръжката на вратата.
— Скъпа — каза тя с неудобство, — аз, ъъъ… може би бях малко рязка, когато говорихме последния път.
В първия миг не можах да схвана за какво говори, но после си спомних — нашата среща на палубата, как побесня от въпросите ми. Защо беше толкова чувствителна за действията си снощи?
— Какво мога да кажа… махмурлук… липса на цигари. Но нямам извинение, че си го изкарах на теб.
Целият й вид и тонът й крещяха, че е жена, свикнала по-скоро да изисква извинения, отколкото да ги поднася,
— Всичко е наред — казах сухо. — Напълно ви разбирам. Аз също не съм в настроение сутрин. Наистина, смятайте, че е забравено. — Но усетих как се изчервявам от лъжата.
Тина протегна ръка и стисна моята в нещо като приятелски жест за довиждане, но отново почувствах студените й пръстени върху кожата си и когато вратата се затвори след нея, позволих на тръпките, които потисках, да ме обземат.
После си поех дълбоко въздух и почуках на вратата на „Стая за терапия 3“.
— Заповядайте, госпожице Блеклок! — каза отвътре глас и вратата се отвори.
Ула стоеше вътре усмихната, облечена в бяла униформа, Влязох в стаичката и се огледах наоколо. Беше малка, но не толкова тясна като коридора, и само с Ула в нея, поради което ми се стори значително по-малко пренаселена. Почувствах как натискът върху гърдите ми отслабва.
Стаята беше осветена със същите трептящи електрически лампички като стълбището, в средата имаше масажна кушетка, застлана с чисто пластмасово фолио. В долния край бе поставен сгънат бял чаршаф.
— Добре дошли в нашия спа център, госпожице Блеклок — каза Ула. — Днес ще опитате кална апликация. Правили ли са ви преди?