Поклатих глава мълчаливо.
— Много е приятно и много полезно за детоксикация на кожата. Най-напред трябва да съблечете дрехите си, да легнете на кушетката и да се покриете с чаршафа.
— По бельо ли да остана? — попитах аз, като се опитах да прозвучи така, сякаш ходех на спа всеки ден.
— Не, калта ще го оцапа — каза твърдо Ула.
Лицето ми трябва да беше издало чувствата ми, защото тя се наведе и взе от шкафа нещо, което приличаше на смачкана салфетка.
— Ако предпочитате, предлагаме бикини за еднократна употреба. Някои от нашите гости ги използват, други не, зависи изцяло от това как ще се чувствате комфортно. А сега ще ви оставя да се съблечете. Душът, ако пожелаете да го ползвате, е тук.
Посочи вратата вляво от леглото, после с усмивка излезе заднешком от стаята и затвори леко вратата, а аз започнах да свалям дрехите си слой след слой, като се чувствах все по-неудобно. Натрупах ги на стола заедно с обувките, а след това, когато останах съвсем гола, обух тънките хартиени гащи и се качих на кушетката, където голата ми кожа залепна дразнещо за пластмасата, и издърпах белия чаршаф до брадичката си.
Почти веднага щом го направих — толкова бързо, че ме накара да се замисля дали няма някаква камера в стаята, — се почука тихо на вратата и чух гласа на Ула.
— Мога ли да вляза, госпожице Блеклок?
— Да — казах прегракнало, а тя влезе, понесла купа с нещо, което приличаше и вероятно беше топла кал.
— Легнете по корем, ако обичате — тихо каза Ула и аз се завъртях.
Беше изненадващо трудно, защото фолиото залепваше за кожата ми, и усетих, че чаршафът се смъква, но Ула го задържа на място. Тя докосна нещо отстрани на вратата и стаята се изпълни с тихи песни на китове и плисък на вълни. Представих си с притеснение тоновете вода от другата страна на тънкия метален корпус…
— Дали не може… — казах с неудобство, с лице към кушетката. — Има ли друг запис?
— Разбира се — отговори Ула, натисна нещо и музиката се смени с тибетски камбани и вятърни звънчета. — Така по-добре ли е?
Кимнах и тя каза:
— Сега, ако сте готова…?
Процедурата се оказа изненадващо успокояваща, след като се насилих да се отпусна малко. Дори свикнах с усещането напълно непознат да разтрива с кал почти голото ми тяло. По някое време се стреснах и осъзнах, че Ула ми казва нещо.
— Съжалявам — измърморих сънливо, — какво казахте?
— Да се обърнете, ако обичате — прошепна тя.
Обърнах се по гръб върху фолиото, станало хлъзгаво от калта. Ула още веднъж придърпа чаршафа върху горната част на тялото ми и започна да масажира предната част на краката ми.
Тя методично разтри цялото ми тяло и най-накрая намаза калта върху челото, бузите и затворените ми очи, преди да заговори отново с ниския си, успокояващ глас:
— Сега ще ви увия, госпожице Блеклок, за да позволим на калта да подейства, и ще се върна след около половин час, за да ви помогна да се развиете и да се раздвижите. Ако имате нужда от нещо, вдясно има бутон за повикване.
Тя притисна ръката ми към един бутон, монтиран отстрани на кушетката.
— Наред ли е всичко?
— Съвсем наред — казах сънено.
Топлината на стаята и тихият звън на музиката ми действаха изключително приспивно. Едва си спомнях всичко, случило се предишната вечер. Не усещах тревога. Просто исках да спя…
Усетих прилепналото фолио да се стяга около мен, после нещо тежко и топло отгоре — кърпа, помислих си. Зад затворените си клепачи почувствах как светлината в стаята става приглушена.
— Ще бъда тук, отвън — каза Ула и чух лекото щракване на вратата.
Престанах да се боря с умората и оставих топлината и тъмнината да ме погълнат.
В съня ми момичето се носеше дълбоко, дълбоко под бушуващите вълни и крясъците на чайките в студените, сумрачни дълбини на Северно море. В съня ми усмихнатите й очи бяха побелели и подпухнали от солената вода, бледата й кожа беше набръчкана, дрехите й бяха разкъсани от назъбените скали и се разпадаха на парцали.
Само дългите й черни коси се рееха във водата като лиани от тъмни водорасли, закачаха се в черупки и рибарски мрежи, плискаха се като оплетени изпокъсани въжета край брега, където оставаха да се вият, а ревът на вълните, разбиващи се в камънака, изпълваше ушите ми.
Събудих се неспокойна, обзета от страх. Отне ми известно време да си спомня къде съм, а след това да разбера, че ревът в ушите ми не беше част от съня, а истински.
Слязох от кушетката леко разтреперана, като се чудех колко дълго съм лежала тук. Топлата кърпа беше изстинала, а калта по кожата ми бе изсъхнала и се бе напукала. Стори ми се, че шумът идва от душа в стаята.