Сърцето биеше лудо в гърдите ми, но събрах цялата си смелост, натиснах дръжката и отворих вратата. Обви ме облак гореща пара. Закашлях се и се втурнах в замъглената баня, за да спра душа, като се намокрих цялата през това време. Ула ли беше влязла и го беше пуснала? Но защо не ме беше събудила? Когато струята на душа изтъня и секна, тръгнах обратно към вратата с коса, залепнала по лицето, и посегнах към ключа за осветлението.
Щракнах го, светлината заля банята и тогава ги видях.
Върху замъгленото огледало с едри букви бяха написани думите: ПРЕСТАНИ ДА РОВИШ.
Би Би Си Нюз, понеделник, 28 септември
Изчезналата британка Лора Блеклок: датски рибари са открили тяло на жена
Датски рибари, ловуващи в Северно море край бреговете на Норвегия, са намерили тяло на жена.
„Скотланд Ярд“ съдейства на норвежкото полицейско разследване за идентифициране на тялото, открито в ранните часове на деня от датски рибари. Участието на столичната полиция придава сериозна тежест на предположенията, че починалата може да е издирваната британска журналистка Лора Блеклок (32), която изчезна миналата седмица по време на почивка в Норвегия.
Говорител на Скотланд Ярд потвърди, че са поканени да помогнат при разследването, но отказа да коментира възможните връзки с изчезването на госпожица Блеклок.
Норвежката полиция каза, че тялото е на млада бяла жена и се работи за установяване на самоличността на жената.
Партньорът на Лора Блеклок, Джуда Люис, отказа да коментира по телефона от дома си в Северен Лондон, като заяви единствено, че е „съсипан от изчезването на Лора“.
Пета част
17
За секунда не можех да помръдна. Само стоях, загледана в разкривените букви, и сърцето ми биеше така силно, че щях да припадна. В ушите ми нахлу странно бучене, чувах ридания на подплашено животно — ужасяващ звук, предизвикан от страх и болка, и само някаква странно обособена част от мен разбираше, че човекът, който издава звуците, съм самата аз.
После стаята сякаш се разлюля, стените се наведоха и осъзнах, че получавам пристъп на паника и ще припадна, ако не се добера до безопасно място. Почти с пълзене стигнах до леглото, където останах да лежа свита като ембрион, опитвайки се да забавя дишането си. Спомних си какво ми казваше моят консултант по когнитивна поведенческа терапия: Спокойно, съзнателно дишане, Ло, и постепенна релаксация — мускул след мускул. Спокойно дишане… съзнателно отпускане. Спокойно… и съзнателно. Съзнателно… и… спокойно…
Тогава дори го мразех. Пристъпът на паника се потискаше едва забележимо дори по онова време, да не говорим за сега, когато наистина имаше нещо, заради което да изпадам в паника.
Спокойно… и съзнателно… Чувах неговия приятен, самодоволен тенор в главата си и по някакъв начин добре познатата ярост ме закотви, даде ми достатъчно сили, за да забавя плитките си панически вдишвания и най-накрая да седна, да прекарам пръсти през влажната си коса и да се огледам за телефон.
Със сигурност имаше на плота до празния пакет от кал. Ръцете ми трепереха и бяха покрити с изсъхнала кал, така че едва успях да вдигна слушалката и да набера нулата, но когато го направих, чух глас със скандинавски акцент: „Здравейте, мога ли да ви помогна?“. Не казах нищо, просто седях, вдигнала пръст над бутоните.
После оставих слушалката с изщракване.
Съобщението беше изчезнало. Виждах огледалото в банята от мястото, където седях на леглото, а сега душът беше спрян, вентилаторът на аспиратора работеше и парата беше изчезнала. Виждаха се само няколко струйки вода там, където беше Ш от РОВИШ, и това беше всичко.
Нилсон никога нямаше да ми повярва.
Когато се изкъпах и облякох, аз се върнах по коридора. Вратите на другите две стаи бяха отворени и надникнах вътре, докато минавах, но те бяха съвсем празни, с наскоро почистени кушетки, готови за следващия клиент. Колко дълго бях спала?
Качих се по стълбите към спа центъра. Заварих го празен, само Ева седеше на бюрото и пишеше нещо на лаптопа. Погледна ме, когато излязох от скритата врата, и се усмихна.
— А! Госпожице Блеклок. Хареса ли ви терапията? Ула влезе преди малко, за да отстрани кърпите, но вие спяхте дълбоко. Смяташе да се върне след четвърт час. Надявам се, че не сте се притеснили, когато сте се събудили сама.