— Ло. — Бен сложи ръка на рамото ми, но се изплъзнах изпод пръстите му, запътих се към вратата за палубата и я натиснах, за да се отвори срещу вятъра.
Вятърът ме блъсна в лицето като с юмрук, но пристъпих към парапета и се вкопчих в него, усещайки височината на кораба. Тъмносиви вълни се разстилаха като в пустиня — миля след миля, достигащи до хоризонта, без следа от каквато и да било земя, дори кораб. Затворих очи и си представих безплодното въртене на иконката за търсене в интернет. Наистина нямаше никакъв начин да се повика помощ.
— Добре ли си? — чух през рамо думи, понесени от вятъра.
Бен ме беше последвал. Затворих очи срещу солените пръски, които се разбиваха в борда на кораба, и поклатих глава.
— Ло…?
— Не ме докосвай — казах през зъби.
После корабът се издигна от една особено голяма вълна, почувствах как стомахът ми се преобръща и повърнах през парапета. Вътрешностите ми продължиха да се гърчат чак докато очите ми се насълзиха и не остана нищо за изхвърляне, освен жлъч. Забелязах, с някакво порочно удоволствие, че повръщаното беше опръскало корпуса и илюминаторите долу. Лустрото вече не е толкова съвършено — помислих си, докато изтривах устата си с ръкав.
— Добре ли си? — отново попита Бен зад мен и аз стиснах с юмруци парапета.
Бъди мила, Ло… Обърнах се и се насилих да кимна.
— Всъщност се чувствам малко по-добре. Никога не съм, била голям мореплавател.
— О, Ло. — Обгърна ме с ръка и ме притегли, а аз се оставих да бъда привлечена в прегръдката му, като потиснах порива да се отдръпна.
Имах нужда от Бен на моя страна. Имах нужда да ми вярва, да мисли, че аз му вярвам…
Полъх на цигарен дим опари ноздрите ми и чух потропването на високи токчета да се доближава по палубата.
— О, боже… — Поизправих се и се отдръпнах от Бен уж, случайно. — Това е Тина, може ли да влезем? Не мога да се изправя пред нея в момента.
Не и сега. Не и със сълзи, съхнещи на бузите ми и повръщано по ръкава. Едва ли това беше професионалният, амбициозен образ, който се опитвах да създам.
— Разбира се — каза Бен предпазливо, после отвори вратата и се вмъкнахме вътре точно когато Тина излезе иззад ъгъла.
След рева на вятъра коридорът изведнъж ми се стори тих и задушно горещ. Гледахме мълчаливо как Тина се приближи до парапета и се наведе само на няколко крачки от мястото, откъдето бях повърнала преди миг.
— Ако искаш да знаеш — каза Бен, загледан през стъклото в гърба на Тина, — бих заложил на нея. Тя е студена кучка.
Погледнах го поразена. Бен понякога беше враждебен към жените, с които работеше, но никога не бях долавяла толкова явна неприязън в гласа му.
— Моля? Защото е амбициозна жена?
— Не само заради това. Ти не си работила с нея, но аз съм. Срещал съм доста кариеристи през годините, но тя е в Друга лига. Кълна се, че би убила за история или за повишение, при това винаги се нахвърля върху жени. Не мога да понасям такива като нея. Тя самата е най-лошият враг.
Замълчах. В думите и тона му имаше нещо близко до женомразство, но в същото време бяха притесняващо съзвучни с казаното от Роуан, затова не бях сигурна, че бих могла да ги отхвърля с лека ръка.
Тина беше долу в спа центъра с мен, когато се появи съобщението. А после и нейната отбранителност тази сутрин…
— Попитах я къде е била снощи — казах неохотно. — Тя наистина реагира странно. Много агресивно. Каза, че не бива да си създавам врагове.
— О, това ли било — каза Бен. Той се усмихна, но това не беше мила усмивка, имаше нещо жестоко в нея. — Няма да я накараш да си признае, но знам, че е била с Йозеф.
— Йозеф? Имаш предвид стюарда Йозеф? Шегуваш ли се?
— Не. Научих го от Александър по време на обиколката. Видял Йозеф да излиза от каютата на Тина в ранните часове и изглеждал… да кажем, неглиже.
— Виж ти.
— Да, виж ти. Кой би помислил, че старанието на Йозеф за комфорта на пътниците се простира дотам. Той не е мой тип, но се чудя дали няма да мога да убедя Ула да направи същото…
Не се засмях. Не и при наличието на тесните, лишени от слънце помещения, няколко нива по-надолу от мястото, където стояхме точно сега.
Колко далеч можеше да стигне някой, за да се измъкне от затвора си?
Но след това Тина се извърна до парапета, където пушеше, и ни зърна вътре двамата с Бен. Хвърли цигарата си в морето, намигна ми леко и се отдалечи по палубата, а аз изведнъж се почувствах омърсена при мисълта, че всички мъже си шушукат зад гърба й за малката й авантюра.
— Ами Александър в такъв случай? — попитах обвинително. — Каютата му е на кърмата, при нашите. И защо е шпионирал Тина посред нощ?