Бен изсумтя.
— Шегуваш ли се? Той сигурно тежи сто и петдесет кила. Не мога да си представя как повдига възрастна жена над парапета.
— Той не игра покер, така че нямаме представа къде е бил, освен факта, че се е разхождал рано сутринта.
Спомних си с внезапно потръпване, че беше на снимката във фотоапарата на Коул.
— Той е с размери на морж. Освен това има слабо сърце. Виждала ли си го как се качва по стълби? По-точно, чувала ли си го? Пухти като парен локомотив и започваш да се безпокоиш, че преди да стигне догоре, ще се килне и ще падне върху теб. Не мога да си представя как надделява над някого в схватка.
— Може да е била много пияна. Или дрогирана. Обзалагам се, че всеки може да изхвърли зад борда жена в безсъзнание — би било просто действие на лост.
— Ако е била в безсъзнание, какво ще кажеш за писъка? — попита Бен и усетих как ме обзема ярост.
— Господи, знаеш ли какво, писна ми всички да ме тормозят и разпитват, сякаш съм длъжна да знам всички отговори. Не знам, Бен. Не знам какво повече да мисля. Разбра ли?
— Разбрах — каза той меко. — Съжалявам, нямах това предвид. Просто разсъждавах на глас. Александър…
— Кой споменава името ми напразно? — чу се глас от коридора и двамата се обърнахме.
Почувствах как бузите ми пламват. Колко дълго беше стоял там Александър? Беше ли чул предположенията ми?
— О, здравей, Белом — каза Бен спокойно, без ни най-малко да изглежда смутен. — Тъкмо говорехме за теб.
— И аз така чух — Александър се приближи леко задъхан.
Осъзнах, че Бен е бил прав. Най-малкото усилие го оставяше без дъх.
— Само добри неща, надявам се?
— Разбира се — каза Бен. — Тъкмо обсъждахме вечерята. Ло ми обясняваше колко си осведомен по отношение на храните.
Застинах за миг, без да мога да измисля какво да кажа, зашеметена от това колко добър лъжец беше станал Бен, откакто се бяхме разделили. Или винаги си е бил такъв ловък измамник, а аз просто не бях забелязала?
Тогава осъзнах, че Бен и Александър чакаха да заговоря, и се засмях:
— О, да, помните ли, Александър? Разказахте ми за фугу.
— Разбира се! Каква тръпка. Мисля, че човек е длъжен да изтръгне всяка капка усещания от живота, нали? В противен случай той е просто една кратка, противна и жестока интерлюдия преди смъртта.
Пусна широка, леко крокодилска усмивка и пъхна нещо под мишница. Беше книга, томче на Патриша Хайсмит, както забелязах.
— Накъде си тръгнал? — попита Бен небрежно. — Май имаме няколко свободни часа до вечеря?
— Не казвайте на никого — прошепна Александър доверително, — но този цвят не е съвсем естествен.
Докосна своята — забелязах сега, като го спомена — по-скоро лешниково кафява буза.
— Тъй че отивам в спа центъра за лек грим. Съпругата ми винаги казва, че изглеждам по-добре с малко цвят.
— Не знаех, че сте женен — казах с надеждата, че изненадата в гласа ми не е била съвсем очевидна.
Александър кимна.
— Наказание за греховете ми. Ще станат трийсет и осем години скоро. Дават по-малко за убийство, мисля.
Засмя се леко дрезгаво, а аз се свих вътрешно. За човек, който не е чул какво говорехме по-рано, това бе доста странна забележка. А ако беше чул, думите му бяха проява на много лош вкус.
— Хубаво прекарване в спа центъра — казах тихо.
Той се усмихна пак.
— Надявам се. Ще се видим на вечеря!
Обръщаше се, за да си тръгне, когато с някакъв порив, който не можех да определя, внезапно казах:
— Почакайте, Александър…
Той се завъртя и повдигна вежда. Усетих как смелостта ми се стопява, но продължих:
— Аз… сигурно ще прозвучи малко странно, но снощи чух някакви шумове, идващи от каюта 10, онази в края на кораба. Предполагаше се, че е празна, но вчера в нея имаше една жена — само че сега не можем да я открием. Може би сте видели или чули нещо снощи? Плясък? Някакъв друг шум? Бен каза, че сте били буден.
— Наистина бях буден — отвърна сухо Александър. — Имам проблеми със съня. Нали разбирате, когато стигнете моята възраст и сте в ново легло, това винаги влошава нещата. Затова се измъкнах на палубата за малка среднощна разходка. И по пътя си натам и обратно забелязах няколко движения. Скъпата ни приятелка Тина имаше малко посещение от нашия много внимателен стюард на каютата. И онзи глупак, господин Ледерер, се навърташе наоколо в един момент. Не знам какво търсеше извън района си. Каютата му е в другия край на кораба. Питах се дали не е възможно да идва при вас…?