Толкова много неща придобиваха смисъл. Бързането да омаловажи разказа ми пред Нилсон. Фактът, че той — единствен от всички на борда — се бе опитал да влезе в моята каюта онази нощ и знаеше, че съм заключена в банята, отлична възможност да откраднат телефона ми.
Фактът, че каютата му беше от другата страна на празната, а той не бе чул нищо и не беше видял нищо.
Фактът, че бе излъгал за алибито си, че е играл покер.
И фактът, че толкова се опитваше да ме накара да прекратя разследването.
Щракването на парчетата от пъзела по местата им трябваше да ми донесе удовлетворение, но не стана така. Защото каква полза от отговорите имах тук долу? Трябваше да се измъкна.
25
Лежах на една страна, загледана в кремавата меламинова стена, когато се почука.|
— Влез — казах безсмислено и едва не се изсмях на абсурдността на социалните условности в подобна ситуация; Какво значение имаше дали ще кажа „Влез“, щом те така или иначе щяха да направят каквото им харесва?
— Аз съм — каза гласът зад вратата. — Без повече глупости с подносите, нали? Или това ще бъде последното хапче, което ще получиш от мен, ясно?
— Добре — казах.
Опитвах се да не звуча твърде нетърпеливо, но се надигнах и придърпах тънкото одеяло около себе си. Не бях използвала душа, откакто се озовах тук, и миришех на пот и страх.
Вратата се открехна леко, момичето избута с крак по пода подноса с храна, след което се вмъкна през пролуката и заключи след себе си.
— Ето — каза и протегна ръка.
На дланта й имаше една бяла таблетка.
— Една — казах невярващо.
— Една. Може би ще успея да донеса още няколко утре, ако се държиш добре.
Току-що й бях предоставила най-доброто средство за изнудване. Но кимнах и взех хапчето от дланта й. Тя извади от джоба си книга — една от моите, всъщност от моята стая. „Стъкленият похлупак“.
Не бих я избрала при тези обстоятелства, но беше по-добре от нищо.
— Реших, че би искала нещо за четене. Човек може да откачи, ако няма какво да прави. — Очите й се спряха на хапчето и тя добави: — Не се обиждай.
— Благодаря — казах.
Тя се обърна да си върви, но аз добавих:
— Чакай.
— Какво?
— Аз…
Изведнъж разбрах, че не бях сигурна как да попитам това, което исках да попитам. Стиснах в дланта си хапчето. Гадост.
— Какво… какво ще стане с мен?
Изражението й се промени, на лицето й се изписа някаква предпазливост, като завеса, която се спуска върху прозорец.
— Това не зависи от мен.
— От кого зависи? От Бен?
Тя изсумтя насмешливо.
— Забавлявай се.
Когато се обърна да си тръгне, зърна отражението си в малкото огледало на гърба на вътрешната врата.
— По дяволите, имам кръв по лицето. Защо не ми каза? Ако разбере, че си ме нападнала…
Тя влезе в малката тоалетна, за да измие и избърше лицето си.
Но не беше избърсала само кръвта. Когато излезе, се вцепених. Благодарение на това просто действие, разбрах коя бе тя.
Заедно с кръвта беше изтрила и веждите си и беше разкрила гладко, подобно на череп чело, което можеше да се разпознае моментално и недвусмислено.
Жената от каюта 10 беше Ане Балмър.
26
Бях прекалено поразена, за да кажа нещо. Просто седях там смаяна, със зяпнала уста.
Момичето отмести поглед от мен към отражението си в огледалото и разбра какво беше направила. По лицето й за миг пробяга раздразнение, но после сякаш се примири със свиване на рамене, излезе от стаята и остави вратата да се затръшне след нея. Чух ключът да стърже в ключалката, а после да се хлопва още една врата по-далеч.
Ане Балмър.
Ане Балмър?
Изглеждаше невъзможно това да е същата измършавяла, посивяла, преждевременно състарена жена, с която се бях виждала и разговаряла. И все пак — лицето й не можеше да се сбърка. Същите тъмни очи. Същите високи, изпъкнали скули. Единственото нещо, което не можех да разбера, беше как не бях го забелязала преди.
Ако не бях я видяла в процес на превъплъщение, никога не бих повярвала, че косата и деликатно изписаните с молив вежди можеха да променят лицето й до такава степен. Без тях то изглеждаше странно лишено от черти и равно, беше невъзможно да не помислиш за смърт и болест, когато гледаш бялата като кост кожа, а шарфът, увит стегнато около черепа й, само усилваше усещането за крехкост, като подчертаваше болезнено линията на шията и формата: на костите отдолу.