Същия ръст, същото тегло, същите изпъкнали скули — само очите не съвпадаха, но те бяха поели пресметнатия риск, че никой няма да си спомня чертите на жена, която почти не е срещал. Никой на борда не познаваше Ане от преди пътуването. Ричард дори бе казал на Коул да не я снима, за бога! Сега разбирах защо. Не го беше направил за да защити жена си, притеснена за външния си вид. Действията му целяха да няма компрометиращи снимки които по-късно да озадачат приятелите и семейството на съпругата му.
Затворих очи, пръстите ми се вкопчиха толкова силно в косата ми, че ме заболя, задърпах болезнено скалпа си, опитвайки се да си представя какво трябва да се е случило!
Ричард Балмър — би трябвало да е той — някак си беше вмъкнал на борда жената от каюта 10. Била е в тази каюта, преди останалите да дойдат на кораба.
В деня, в който потеглихме, тя е чакала сигнал, инструкции от Ричард, за да почисти каютата си и да се приготви. Припомних си какво бях видяла над рамото й: копринена рокля, просната на леглото, гримове, комплект за епилиране в банята — кола маска. Господи, как съм могла да бъда толкова глупава? Тя е бръснела и отстранявала окосмяването по тялото си, готвела се е да се представи за жена, болна от рак. Но вместо Ричард с предварително уговореното почукване, се бях появила аз, неволно налучквайки сигнала, и вместо него, тя бе видяла мен на вратата.
Какво, по дяволите, си бе помислила? Припомних си отново уплахата и раздразнението на лицето й, когато се опита да затвори вратата, а аз я спрях. Искала е отчаяно да се отърве от мен, но се е опитвала да действа така, че да не събуди никакви подозрения. По-добре да запомня някаква странна жена, която ми е заела спирала, но да не започна да разказвам истории за друга гостенка, която ми е затръшнала вратата в лицето.
И почти беше успяла. Не й беше достигнало съвсем малко.
Беше ли казала на Ричард, че съм идвала? Не можех да съм сигурна, но смятах, че не беше. Той изглеждаше толкова естествен на онази първа вечеря — съвършеният домакин. Освен това грешката е била нейна, а той не приличаше на човек, пред когото лесно можеш да признаеш, че си сгрешил. Най-вероятно тя само беше кръстосала пръсти с надежда всичко да се размине.
После е опаковала нещата си, изчистила е стаята и е чакала.
След питиетата през онази първа нощ, истинската Ане е била отведена по някакъв начин в каюта 10. Дали е била жива, примамена под някакъв измислен предлог? Или вече е била мъртва?
Така или иначе, нямаше никакво значение, защото крайният резултат беше същият. Докато Ричард се беше върнал в каютата на Ларс, за да си създаде алиби с играта на покер без прекъсвания, жената в каюта 10 беше прекатурила Ане през борда с надеждата, че тялото никога няма да бъде намерено.
И те щяха да успеят, ако аз — уплашена и травматизирана от обира — не бях чула плясъка и не бях стигнала до заключение, което беше толкова погрешно, че беше се оказало почти напълно вярно.
Тогава коя беше тя? Кое беше това момиче, което ме беше ударило, хранеше ме и ме беше заключило тук като животно?
Нямах представа. Но знаех едно — тя беше единствената ми надежда да се измъкна оттук жива.
27
Цялата онази нощ лежах будна и се опитвах да съобразя какво трябва да направя. Джуда и родителите ми не ме очакваха преди петък и дотогава нямаше да имат причина да подозират, че нещо не е наред. Но другите пътници би трябвало да са наясно, че не съм се върнала на кораба. Щяха ли да вдигнат тревога? Или Балмър им беше поднесъл някаква история, за да обясни изчезването ми — по неотложни причини съм се задържала в Тронхайм? Неочаквано съм решила да се върна вкъщи?
Не бях сигурна. Опитвах се да си представя кой би могъл да е достатъчно загрижен, за да задава въпроси. Не се надявах особено, че Коул, Хлое и повечето от другите щяха да вдигнат шум. Те не ме познаваха. Нямаха никакви контакти за връзка с моето семейство. Най-вероятно щяха да приемат всичко, което Балмър им каже.
Бен? Той ме познаваше добре, достатъчно, за да разбере, че тръгването рано сутрин за Тронхайм, без да се обадя на никого, не ми беше в характера. Но не бях сигурна. При нормални обстоятелства може би щеше да се свърже с Джуда или с родителите ми, за да сподели притесненията си, но обстоятелствата, при които се бяхме разделили, трудно можеха да минат за нормални. Бях го обвинила, че е съучастник в убийство, и при оправдания му гняв, сигурно нямаше да се изненада, че съм изчезнала от кораба без нито дума за сбогом. От останалите гости Тина изглеждаше най-добрия ми залог и стисках палци с надеждата, че ще се свърже с Роуън. Но ми се струваше твърде слаб шанс, за да разчитам на него за живота си.