Показах им индианския си танц, кючека и специалния си танц „Пърдене по вятъра“. Когато танцуваш, се пие по-трудно. Когато пиеш, се танцува по-трудно. Пийт си знаеше работата. Беше наредил дивани и столове, за да раздели танцуващите от пиещите. Всеки можеше да се занимава с това, което му харесва, без да пречи на останалите.
Пийт дойде при мен. Огледа жените в стаята.
— Коя си избираш? — попита.
— Толкова ли е лесно?
— Прочутото южняшко гостоприемство — обясни той.
Всъщност имаше една жена, която бях забелязал — по-възрастна от останалите, със стърчащи зъби. Но идеално стърчащи — избутваха устните й отвътре, като на страстно разтворено цвете. Исках да притисна устата си в тази уста. Беше с къса пола и под чорапогащника й се виждаха хубави крака, които тя не спираше да кръстосва в различни посоки, докато се смееше, пиеше и постоянно дърпаше немирната си пола надолу. Седнах до нея.
— Казвам се… — започнах.
— Знам. Бях на четенето.
— Благодаря. Бих искал да те лижа. Станал съм доста добър. Ще те побъркам.
— Кажи ми какво мислиш за Алън Гинзбърг.
— Недей да сменяш темата. Искам устата ти, краката ти, задника.
— Добре — каза тя.
— Аз съм в спалнята на долния етаж. Не се бави.
Станах, оставих я и изпих още едно. Един младеж, който беше висок поне два метра, дойде при мен.
— Слушай, Чинаски, хич не вярвам на тези глупости как си живял на улицата и си познавал всички пласьори, сводници, курви, наркомани, комарджии, побойници и алкохолици…
— Повечето е вярно.
— Глупости — отсече той и си тръгна.
Още един литературен критик.
После пък дойде една блондинка, някъде на деветнайсет, с очила без рамки, която не спираше да се усмихва.
— Искам да те чукам — каза тя. — Заради лицето ти.
— Какво ми има на лицето?
— Великолепно е. Искам да унищожа лицето ти с путката си.
— Може пък да стане обратното.
— Не се надявай.
— Права си. Путките не могат да бъдат унищожени.
Върнах се на дивана и започнах да си играя с краката на онази с късата пола и устните, сочни като цвете, която се казваше Лилиан.
Купонът свърши и аз слязох долу с Лили. Съблякохме се и седнахме на леглото, за да пием водка и водка със сок. Имаше радио, по което свиреше музика. Лили ми каза, че с години е работила, за да издържа съпруга си, докато следвал в университета, и когато най-сетне станал преподавател, той се развел с нея.
— Мърляч — казах аз.
— Бил ли си женен?
— Да.
— И какво стана?
— „Психически тормоз“, ако се вярва на документите за развода.
— А може ли да им се вярва?
— Естествено — и в двете посоки.
Целунах Лили. Беше толкова хубаво, колкото си го представях. Устата-цвете се отвори. Притиснахме се, засмуках зъбите й. Откъснахме се един от друг.
— Смятам, че ти си един от двамата или трима най-добри писатели на нашето време — каза ми тя с широко отворени, красиви очи.
Бързо изгасих лампата до леглото. Поцелувах я още малко, поиграх си с гърдите и тялото й, после слязох там долу. Бях пиян, но мисля, че се справих добре. След това обаче не можах да свърша. Падна голямо чукане. Имах ерекция, но не можех да свърша. Накрая се изтърколих встрани и заспах.
На сутринта видях, че Лили спи по гръб и хърка. Отидох до банята, изпиках се, измих си зъбите и лицето. После пропълзях обратно в леглото. Обърнах я към мен и започнах да си играя с нея. Винаги много ми се чука, когато съм махмурлия — не да лижа, а да чукам. Чукането е най-доброто средство против махмурлук. Пак я доведох до необходимото състояние. Дъхът й беше толкова лош, че този път не исках устата-цвете. Вместо това се качих върху нея. Тя простена. За мен този път беше много добре. Мисля, че успях да направя само двайсетина тласъка, преди да свърша.
След малко чух как стана и отиде в банята. Лилиан. Докато се върне, вече се бях обърнал с гръб към нея и почти бях заспал.
След петнайсет минути тя стана от леглото и започна да се облича.
— Какво има? — попитах.
— Трябва да тръгвам. Ще водя децата на училище.
Лилиан затвори вратата и изтича нагоре по стълбите.