— Просто ти харесва да се преструваш, че вече си известен.
— Аз винаги съм се държал по този начин. Дори преди да започна да пиша.
— Ти си най-неизвестният известен човек, когото познавам.
— Просто нямам такива амбиции.
— Имаш, но те мързи. Искаш да ти дойде наготово. Кога изобщо пишеш? Кога? Или спиш, или си пиян, или си на хиподрума.
— Не знам. Това няма значение.
— А какво има значение?
— Ти ми кажи — отвърнах.
— Ще ти кажа какво има значение! — разпали се Лидия. — Отдавна не сме ходили на купон. Отдавна не сме се срещали с други хора. Аз ОБИЧАМ хората! Сестрите ми ОБОЖАВАТ купоните! Ако трябва, ще карат две хиляди километра, за да отидат на купон! Така сме възпитани всички в Юта! В купоните няма нищо лошо. На тях хората просто РАЗПУСКАТ и се забавляват! А ти си побъркан. Мислиш си, че когато хората се забавляват, непременно стигат до чукане! Господи, това не е вярно, хората са свестни! Ти просто не умееш да се забавляваш!
— Не обичам хора — заявих.
Лидия скочи от леглото:
— Господи, от теб ми се повръща!
— Добре, тогава ще те оставя за малко.
Седнах на леглото и започнах да си нахлузвам обувките.
— Ще ме оставиш? — повтори Лидия. — Как така ще ме оставиш?
— Ами така, тръгвам си!
— Добре. Но слушай какво ще ти кажа: ако излезеш от тази врата, никога повече няма да ме видиш!
— Става — отвърнах.
Изправих се, отидох до вратата, отворих я, затворих я от външната страна и отидох до фолксвагена. Запалих двигателя и потеглих. Бях си направил място за Минди.
26
Седнах на летището и зачаках. Със снимките човек никога не знае. Понякога лъжат. Бях нервен. Повръщаше ми се. Запалих цигара и ми се повдигна. Защо го правех? Защо ми трябваше сега? При това Минди щеше да дойде чак от Ню Йорк. Вече бях познал много жени. Защо винаги ми трябваха още? Какво се опитвах да постигна? Новите връзки бяха вълнуващи, но освен това си бяха сериозна работа. В първата целувка, в първото чукане имаше драма. Хората бяха по-интересни в началото. После бавно, но сигурно започваха да се проявяват всички недостатъци и лудостта. Щях да струвам все по-малко за тях; те щяха да означават все по-малко за мен.
Бях стар и грозен. Може би затова беше толкова приятно да си го пъхам в млади момичета. Аз бях Кинг Конг, а те бяха стройни и нежни. Дали не се опитвах да измамя смъртта с чукане? Дали не се надявах, че като съм с млади момичета, няма да остарея, или поне няма да се усещам стар? Просто не исках да остарявам неприятно: исках да се откажа и да умра, преди да дойде истинската смърт.
Самолетът на Минди пристигна и кацна. Чувствах се застрашен. Жените ме познаваха предварително, защото бяха чели книгите ми. Бях се разкрил напълно. От друга страна, аз не знаех нищо за тях. Всъщност аз рискувах много повече от тях. Можеха да ме убият или да ми отрежат топките. Чинаски без топки. „Любовните поеми на евнуха“.
Стоях и чаках Минди. Пътниците започнаха да излизат от терминала.
Ох, надявам се да не е тази.
Или тази.
Особено пък тази.
А, ето тази ще е супер! Виж какви крака, какво дупе, какви очи…
Една от тях ме доближи. Надявах се да е тя. Беше най-хубавата от всички. Просто нямаше как да извадя такъв късмет. Тя спря до мен и се усмихна:
— Аз съм Минди.
— Радвам се, че ти си Минди.
— И аз се радвам, че ти си Чинаски.
— Имаш ли багаж?
— Да, нося багаж за дълго време!
— Хайде да го чакаме в бара.
Отидохме и си намерихме маса. Минди си поръча водка с тоник. Аз си поръчах водка с лимон. Почти в синхрон. Запалих й цигарата. Изглеждаше чудесно. Като момиченце. Просто не беше за вярване. Беше дребна, руса и с идеална фигура. По-скоро естествена, отколкото ошлайфана. Беше лесно да я гледаш в очите, които бяха синьо-зелени. Носеше две миниатюрни обици. И високи токчета. Бях й писал, че високите токчета ме възбуждат.
— Е, страх ли те е? — попита тя.
— Вече не толкова. Много ми харесваш.
— Изглеждаш далеч по-добре на живо, отколкото на снимките — рече ми тя. — Изобщо не смятам, че си грозен.
— Благодаря.
— Е, не искам да кажа, че си красив, поне не така, както го разбират повечето хора. Но лицето ти изглежда мило. А очите ти — виж, те са красиви. Диви, луди очи, като на някакво животно, което наднича от опожарена гора. Господи, не знам. Не ме бива много да се изразявам.