— Ей сега ще отида и ще го пребия. Ще ти приберем нещата.
— Не, той има пистолети! Всякакви пистолети.
— Ох.
— Дъщеря ми е при майка ми.
— Искаш ли нещо за пиене?
— Естествено.
— Какво?
— Много сухо шампанско.
— Добре.
Вратата все още беше отворена и светлината на следобеда огряваше косата й — толкова дълга и червена, че сякаш гореше.
— Може ли да се изкъпя? — попита тя.
— Естествено.
— Чакай ме — каза тя.
На сутринта се заговорихме за финансите й. Имаше доходи: детска издръжка, както и чекове от бюрото за безработни.
— В този блок, точно над мен, има свободна квартира.
— Колко струва?
— Сто и пет долара. В това влизат и половината сметки за вода и ток.
— Че това нищо не е. Пускат ли с деца? С дете?
— Ще те пуснат. Аз ще говоря с тях. Познавам управителите.
До неделя Тами вече се беше преместила. Точно над мен. Можеше да се наведе и да погледне в кухнята ми, където пишех на масата в ъгъла.
49
Във вторник вечерта седяхме вкъщи и пиехме: аз, Тами и брат й, Джей. Телефонът звънна. Беше Боби.
— Луи е тук с жена си и тя иска да се запознае с теб.
Луи беше човекът, който наскоро беше освободил сегашния апартамент на Тами. Той свиреше в джазбанди в малки клубове, обаче не му вървеше много. Но беше интересен тип.
— Нещо не ми се идва, Боби.
— Луи ще се обиди, ако не дойдеш.
— Добре, но ще доведа двама приятели.
Отидохме у Боби и се запознахме. Боби извади евтина бира. Беше пуснал уредбата, доста силно.
— Четох разказа ти в Knight — каза Луи. — Много е странен. Нали не си чукал умряла жена?
— Някои от тях все едно бяха умрели.
— Разбирам.
— Тази музика е ужасна — обади се Тами.
— Как върви музиката, Луи?
— Ами събрах нова група. Ако се задържим заедно, може и да успеем.
— Мисля да направя свирка на някого — заяви Тами. — Може би на Боби, или на Луи, или на брат ми!
Тами беше облечена с някаква дълга дреха, нещо средно между вечерна рокля и нощница.
Валери, жената на Боби, беше на работа. Две вечери в седмицата работеше като барманка. Луи, жена му Пола и Боби пиеха вече от известно време.
Луи отпи от евтината бира, прилоша му, скочи и изхвърча навън. Тами също скочи и изтича след него. Подир малко се върнаха заедно.
— Хайде да се махаме — каза Луи на Пола.
— Добре — съгласи се тя.
Двамата станаха и си тръгнаха заедно.
Боби извади още бира. Двамата с Джей се заговорихме за нещо. След малко чух гласа на Боби:
— Не съм виновен! Не съм виновен аз, човече!
Погледнах. Тами беше отпуснала глава в скута на Боби и го беше хванала за топките. После премести ръка и хвана кура му, като през цялото време ме гледаше.
Отпих от бирата си, оставих я, станах и си тръгнах.
50
На следващия ден излязох да си купя вестник и видях Боби пред блока.
— Луи се обади, за да разкаже какво е станало снощи — каза той.
— И?
— Той излязъл да повръща, но докато повръщал, Тами го хванала за кура и казала: „Качи се горе и ще ти направя свирка. А после ще ти пъхнем кура в шоколадовото ми яйце.“ Той й отказал и тя настояла: „Какъв ти е проблемът? Не си ли мъж? Не държиш ли на пиене? Качи се горе и ще ти направя свирка!“
Отидох до ъгъла и си купих вестник. Върнах се, проверих резултатите от състезанията, прочетох за убийствата и изнасилванията.
На вратата се почука. Отворих. Беше Тами. Тя влезе и седна.
— Виж — каза тя. — Съжалявам, ако съм те наранила, но за нищо друго не съжалявам. Просто съм си такава.
— Няма проблеми — отвърнах. — Но когато изтича навън след Луи, ти обиди и Пола. Те са заедно, нали разбираш.
— МАМКА МУ! — изкрещя ми тя. — ИЗОБЩО НЕ ЗНАМ КАКВА Е ТАЗИ ПОЛА!
51
На същата вечер заведох Тами на хиподрума, където имаше надбягвания с двуколки. Качихме се на втория балкон и седнахме. Аз й донесох програма и Тами я разгледа. (На тези надбягвания в програмата са отпечатани и предишните резултати на екипажите.)
— Виж сега — каза ми Тами. — В момента съм на хапчета. Когато съм на хапчета, понякога се отнасям и се губя. Трябва да ме наглеждаш.