— Добре. Отивам да залагам. Искаш ли да ти дам няколко долара, за да залагаш и ти?
— Не.
— Добре, веднага се връщам.
Отидох на гишето и заложих на седми кон.
Когато се върнах, Тами не беше там. Помислих си, че сигурно просто е отишла до тоалетната.
Седнах и изгледах надбягването. Моят кон излезе пети. Спечелих двайсет и пет долара.
Тами все още не се беше върнала. Изкараха конете за следващото състезание. Реших този път да не залагам. По-добре беше да потърся Тами.
Първо отидох до голямата тераса и проверих в ложите, по седалките, на щандовете за снакс и на бара. Никъде я нямаше.
Започна второто надбягване и конете поеха по пистата. Чух как хората крещят по време на спринта. Слязох на нивото на пистата. Оглеждах се навсякъде за това великолепно тяло и червената коса. Но ги нямаше.
Тогава отидох до „Бърза помощ“. Вътре седеше един тип и пушеше пура.
— Тук случайно да има една млада жена с червена коса? — попитах го аз. — Може да е припаднала… беше й лошо.
— Тук няма никакви жени с червени коси, господине.
Заболяха ме краката. Качих се обратно на втората тераса и започнах да мисля за следващото надбягване.
Към края на осмото надбягване бях изкярил сто трийсет и два долара. Смятах да заложа петдесет на четвъртия кон в последното надбягване. Тръгнах към гишетата и видях Тами, която стоеше на прага на едно служебно помещение. От едната й страна стоеше чернокож чистач с метла в ръка, а от другата — втори чернокож, който беше облечен много елегантно. Приличаше на сводник от филмите. Тами се ухили и ми махна. Отидох при тях.
— Търсих те навсякъде — казах. — Помислих си, че си умряла от свръхдоза.
— Не, нищо ми няма, супер съм.
— Е, добре. Приятна вечер, червенокоске…
Тръгнах към гишето. Тя се затича след мен:
— Къде отиваш, по дяволите?
— Искам да заложа навреме на четвърти кон.
Успях да заложа навреме, но четвъртият кон загуби на косъм. Надбягванията свършиха. Двамата с Тами заедно излязохме на паркинга. Докато вървеше до мен, хълбокът й ме побутваше.
— Притесних се за теб — казах.
Намерихме колата и се качихме. По пътя обратно към къщи Тами изпуши шест-седем цигари, като ги пушеше само до половината, а после ги смачкваше в пепелника на таблото. После пусна радиото. Усилваше звука, после го намаляваше, сменяше станциите и си щракаше с пръсти.
Когато пристигнахме, тя изтича в апартамента си и заключи вратата отвътре.
52
Жената на Боби работеше две вечери в седмицата и когато я нямаше, той започваше да звъни по телефона. Знаех, че във вторник и в четвъртък вечер винаги се чувства самотен.
Когато телефонът звънна, беше вторник вечерта. Обаждаше се Боби.
— Ей, човече, може ли да сляза да изпием няколко бири?
— Добре, Боби.
Настаних се на един стол срещу Тами, която седеше на дивана. Боби пристигна и се разположи на дивана. Отворих му една бира. Боби започна да си говори с Тами. Разговорът им беше толкова безсмислен, че се отнесох. Но все пак дочувах това-онова.
— Сутрин си взимам студен душ — каза например Боби. — Веднага се разбуждам.
— И аз си взимам студен душ сутрин — отвърна Тами.
— Взимам си студен душ — продължи Боби — и веднага се избърсвам с хавлията. После прочитам някое списание или нещо подобно. И вече съм готов за новия ден.
— Аз пък си взимам студен душ, но не се бърша — сподели Тами. — Просто оставям капчиците да си стоят.
— Понякога пък си взимам адски гореща вана — добави Боби. — С толкова гореща вода, че трябва бавно да влизам във ваната.
С тези думи Боби стана и демонстрира колко бавно влиза във ваната с гореща вода.
След това разговорът се прехвърли към филмите и телевизионните програми. И двамата, изглежда, много си падаха по филми и телевизионни програми.
Говориха два-три часа без прекъсване.
Накрая Боби стана:
— Е, трябва да тръгвам.
— Недей да си ходиш, Боби — каза Тами. — Моля те.
— Не, наистина трябва да тръгвам.
Валери трябваше да се прибере от работа всеки момент.
53
Във вторник вечерта Боби се обади пак.
— Ей, човече, какво правиш?
— Нищо особено.
— Може ли да сляза да изпием няколко бири?
— Ами предпочитам тази вечер да нямам гости.