Вечерята беше отлична, а в залива се виждаха лодките за лов на скариди, патрулките на бреговата охрана и пиратските корабчета. Омарът беше вкусен и аз го поливах с чудесно вино. Юнак. Винаги съм обичал омарите — с розовата им броня, бавни, но коварни.
Когато се върнахме в апартамента на Джоана Доувър, си отворихме бутилка отлично червено вино. Седяхме в тъмното и гледахме колите, които нарядко минаваха по улицата. После Джоана заговори.
— Ханк?
— Да?
— Заради жена ли дойде тук?
— Да.
— Приключи ли с нея?
— Така си мисля. Но ако кажа „не“…
— Значи не си сигурен?
— Не.
— Дали някой изобщо е сигурен за тези неща?
— Не вярвам.
— Точно затова всичко е толкова гадно, нали?
— Гадно е.
— Хайде да се чукаме.
— Много пих.
— Хайде да си лягаме.
— Искам да пия още.
— Няма да можеш да…
— Знам. Надявам се да ме оставиш четири-пет дни.
— Зависи как ще се представиш — каза тя.
— Звучи честно — съгласих се аз.
Когато изпихме виното, едва успях да допълзя до леглото. Заспах още преди Джоана да излезе от банята.
55
Събудих се, станах, измих си зъбите с четката на Джоана, изпих няколко чаши вода, измих си ръцете и лицето и пак си легнах. Джоана се обърна към мен и устните ни се намериха. Курът ми започна да се надига. Преместих ръката й на кура си. Хванах я за косата, дръпнах главата й назад и сурово я целунах. Започнах да си играя с клитора й. Дълго си играх с него. Тя се подмокри цялата. Качих се върху нея и го забих докрай. Задържах го вътре. Усетих как откликва на движенията ми. Устоях доста дълго. Накрая не издържах повече и свърших. Бях мокър от пот и сърцето ми биеше толкова силно, че го чувах с ушите си.
— Не съм в много добра форма — споделих.
— Беше добре. Хайде да изпушим един джойнт.
Тя извади един готов свит джойнт. Започнахме да си го подаваме.
— Джоана — казах аз. — Още ми се спи. Искам да поспя още един час.
— Естествено. Само да изпушим джойнта.
Довършихме джойнта, после пак си легнахме и аз заспах.
56
Същия ден, след вечеря, Джоана извади мескалин.
— Пробвал ли си от това?
— Не.
— Искаш ли да пробваш?
— Ами добре.
Джоана беше наредила по масата бои, четки и хартия за рисуване. Тогава си спомних, че колекционираше картини. И беше купила някои от моите. През по-голямата част от вечерта бяхме пили „Хайнекен“, но още не бяхме пияни.
— Това е много силно — предупреди ме тя.
— Какво се получава?
— Става ти много странно. Може да ти прилошее. Ако повърнеш, те вдига още повече, но аз предпочитам да не повръщам, така че ще го вземем с малко сода бикарбонат. Как да ти кажа — може би най-доброто на мескалина е това, че с него можеш да изпиташ истински ужас.
— Аз и без това го изпитвам — отвърнах.
Започнах да рисувам. Джоана пусна уредбата. Музиката беше много странна, но ми харесваше. Огледах се и видях, че Джоана я няма. Нищо. Нарисувах един човек, който се беше самоубил, като се беше обесил от гредите на тавана с въже. Използвах предимно жълто, така че умрелият стана много шарен и забавен. После нещо каза:
— Ханк…
Нещото беше точно зад гърба ми. Подскочих от стола:
— ГОСПОДИ БОЖИЧКО! МАМКА МУ, ГОСПОДИ БОЖИЧКО!
От китките към раменете и надолу по гърба ми пробягаха миниатюрни ледени мехурчета. Започнах да треперя. Озърнах се. Зад мен стоеше Джоана.
— Никога повече не прави така — казах й аз. — Никога повече не ме стряскай така, защото ще те убия!
— Просто отидох за цигари, Ханк.
— Виж какво нарисувах.
— Страхотно е — каза тя. — Много ми харесва!
— Предполагам, че е от мескалина.
— Да, така е.
— Добре тогава, госпожичке. Дай ми една цигара.
Джоана се засмя и запали по цигара за двама ни.
Пак се хванах да рисувам. Този път наистина ми се получи: нарисувах огромен зелен вълк, който чукаше червенокоса жена — червената й коса се спускаше като водопад, докато зеленият вълк й го набиваше между краката, които беше вдигнал с лапите си. Жената беше безпомощна. Вълкът не спираше да я тъпче, а над тях гореше нощта, бяха под открито небе и в небето имаше звезди с дълги ръце и луната, която ги гледаше. Беше горещо, горещо и шарено.