— Идвам с диктофона, за да запишем онова интервю за радиото — каза ми той.
— Кога?
— След около четирийсет и пет минути.
Затворих и се върнах при Тами. Все още бях надървен. Сграбчих я за косата и пак я целунах яростно. Очите й останаха затворени, а устата й — безжизнена. Пак се качих върху нея. Хората навън седяха на противопожарните изходи. Когато слънцето започнеше да залязва и сенките да се удължават, излизаха да се разхладят. Нюйоркчани седяха навън, пиеха бира, безалкохолни и вода с лед. Търпяха жегата и пушеха цигари. Дори това, че оставаха живи, беше победа. Украсяваха пожарните изходи с цветя в саксии. Оправяха се, както могат.
Натъпках го чак до сърцето на Тами. Кучешката. Кучетата разбират от ебане. Не спирах да чукам. Беше страхотно, че се бях измъкнал от пощата. Въпреки че беше надрусана от хапчетата, тя се опита да се обади:
— Ханк…
Най-сетне свърших и се отпуснах върху нея. И двамата бяхме мокри от пот. Изтърколих се от нея, станах, съблякох се и отидох в банята. Пак бях чукал тази червенокоса, по-млада от мен с трийсет и две години. Под душа беше страхотно. Смятах да доживея до осемдесет, за да мога да чукам осемнайсетгодишна. Климатикът не работеше, но душът си беше наред. Беше много приятно. Вече бях готов за интервюто за онова радио.
65
След като се върнахме в Лос Анджелис, имахме една почти спокойна седмица. После телефонът звънна. Обаждаше се собственикът на един нощен клуб в Манхатън Бийч, който се казваше Марти Сийвърс. Няколко пъти бях чел там. Клубът се казваше Smack-Hi.
— Чинаски, искам да четеш при мен следващия петък. Можеш да изкараш около четиристотин и петдесет долара.
— Добре.
В неговия клуб свиреха рокгрупи. Публиката беше съвсем различна от тази в колежите. Беше също толкова неприятна, колкото и мен самия, и между стихотворенията се псувахме. Това ми харесваше.
— Ти си мислиш, че имаш проблеми с жените, Чинаски — продължи Марти. — Нека аз да ти кажа какво ми се случи. Тази, с която излизам сега, умее да отваря всякакви врати и прозорци. Аз си спя, а тя пристига направо в спалнята ми, в три или четири сутринта. Разтърсва ме за рамото. Аз адски се стряскам. И тя ми казва: „Само исках да проверя дали спиш сам!“
— Триста дяволи!
— А онази вечер си седя сам и на вратата се чука. Аз си знам, че е тя. Отварям, но тя не е там. Часът е единайсет, а аз съм по долни гащи. Пил съм цяла вечер и се притеснявам. Излизам на бегом, по долни гащи. Бях й подарил рокли за четиристотин долара за рождения й ден. Излизам и гледам всички рокли, нахвърляни на покрива на новата ми кола — и запалени! Всички рокли горят! Изтичах да ги махна оттам и тогава тя изскочи иззад един храст и започна да ми крещи. Съседите се показаха да видят какво става и ме видяха по долни гащи, с изгорени ръце, докато се опитвах да сваля роклите от покрива на колата.
— Тази ми напомня на някоя от моите — съгласих се аз.
— Та така, и значи аз реших, че това е краят, нали. Две вечери по-късно си седя тук. Преди това бях в клуба, така че беше станало три сутринта и аз си седях пиян, пак по долни гащи. На вратата се чука. Както чука тя. Отварям, но я няма. Отивам до колата и пак гледам рокли, залети с бензин и запалени. Беше си оставила няколко за втория път. Но сега ги беше нахвърляла по капака! И пак изскочи отнякъде и започна да крещи. Съседите пак се показаха. И пак ме видяха по долни гащи, докато се опитвах да сваля роклите от капака на колата.
— Това е страхотно — отвърнах аз. — Защо на мен не ми се случват такива неща?
— Трябва да ми видиш новата кола. Цялата боя на капака и на покрива е олющена.
— А какво стана с жената?
— Сдобрихме се. След половин час ще пристигне вкъщи. Да те включа ли в програмата е четенето?
— Естествено.
— Докарваш повече хора, отколкото рокгрупите. Никога не съм виждал такова нещо. Бих искал да работиш при мен всеки петък и събота.
— Няма да стане, Марти. Човек може да свири една и съща песен, но при стихотворенията винаги искат нещо ново.
Марти се засмя и затвори.
66
Минах да взема Тами. Пристигнахме малко по-рано и отидохме в един бар от отсрещната страна на улицата. Намерихме си маса и седнахме.