— Не пий много, Ханк. Нали знаеш как започваш да фъфлиш и да забравяш текста, когато си пиян.
— Най-сетне каза нещо смислено — отбелязах.
— Теб просто те е страх от публиката, нали?
— Да, но това не е сценична треска. Страхувам се, че ме гледат като изрод. Все едно обичат да ме гледат как си ям лайната. Но пък това плаща сметките и хиподрума. Така че нямам извинения.
— Ще си поръчам облак — реши Тами.
Казах на сервитьорката да ни донесе един облак и една бира.
— Аз ще се оправя, не се притеснявай за мен — успокои ме Тами.
После си изпи облака.
— В тези облаци май няма много за пиене — отбеляза. — Ще си поръчам още един.
Поръчахме още един облак и още една бира.
— Честно — каза тя. — В тези облаци май няма нищо за пиене. Най-добре да си поръчам още един.
За четирийсет минути Тами изпи пет облака.
После отидохме до задния вход на клуб Smack-Hi и почукахме. Отвори ни едно от едрите момчета, които работеха като охрана на клуба. Марти плащаше на разни повредени хипофизни гиганти да поддържат реда, когато тийнейджърите, дългокосите хипари, пристрастените към лепилото, ЛСД и обикновената трева и алкохолиците — всички нещастни, проклети, отегчени и обикновени позьори — се опитат да се развихрят.
Стана ми толкова лошо, че повърнах веднага. Този път първо успях да намеря кофа за боклук. Последния път, когато идвах, просто бях повърнал на пода пред офиса на Марти. Мисля, че той остана доволен от този прогрес.
67
— Искате ли нещо за пиене? — попита Марти.
— Аз искам бира — отвърнах.
— Аз искам облак — отвърна Тами.
— Настани я някъде и я запиши на сметката ми — рекох на Марти.
— Добре. Ще я настаним. Но е препълнено. Вече върнахме сто и петдесет души, защото нямаше места, а до теб остават още трийсет минути.
— Искам аз да представя Чинаски на публиката — заяви Тами.
— Може ли? — попита ме Марти.
— Може — отвърнах.
В момента на сцената свиреше момче с китара, Динки Съмърс, и публиката го изкормяше жив. Преди осем години Динки бе имал един голям хит, но оттогава не беше написал нищо ново.
Марти вдигна вътрешния телефон:
— Това момче наистина ли е толкова зле, колкото ми се струва оттук?
Чухме как по телефона отговори някаква жена:
— Ужасен е.
Марти затвори.
Чухме как хората в клуба скандират:
— Искаме Чинаски!
После чухме Динки:
— Добре. Чинаски излиза веднага след мен.
После той отново запя. Хората бяха пияни. Започнаха да го освиркват. Динки продължаваше да пее. Изпя си всичко и едва тогава слезе от сцената. Човек никога не знае. В някои дни е по-добре изобщо да не ставаш от леглото.
На вратата се почука. Беше Динки — с червено-бяло-сини маратонки, бяла тениска, джинси и кафява велурена шапка. Под шапката се виждаха руси къдрици. На тениската имаше надпис: „Бог е Любов“.
— Наистина ли бях чак толкова зле? — попита ни Динки. — Кажете ми честно. Наистина ли бях чак толкова зле?
Никой не му отговори. Динки се обърна лично към мен:
— Ханк, много зле ли бях?
— Хората са пияни. Все едно са на панаир.
— Просто искам да знам дали бях зле или не!
— Седни да пиеш нещо с нас.
— Трябва да намеря приятелката си — рече Динки. — Тя остана сама някъде навън.
— Виж — казах. — Хайде просто да свършваме с това.
— Добре — отвърна Марти. — Излизай и почвай.
— Аз ще го представя — напомни Тами.
Излязох заедно с нея. Когато тръгнахме към сцената, хората ни видяха и започнаха да крещят и да псуват. От масите летяха бутилки. Разрази се бой с юмруци. Колегите от пощата нямаше да повярват на очите си.
Тами отиде до микрофона и каза:
— Дами и господа, тази вечер Хенри Чинаски не успя да дойде.
Настъпи гробна тишина.
Тогава тя каза:
— Дами и господа, Хенри Чинаски!
Тръгнах към нея. Хората се разкрещяха. А все още дори не бях направил нищо. Взех микрофона:
— Здравейте, аз съм Хенри Чинаски…
Цялата зала се разтърси. Всъщност нямаше нужда да правя каквото и да било. Те щяха да свършат цялата работа. Но трябваше да се внимава. Както бяха пияни, веднага щяха да забележат всеки неистински жест, всяка неистинска дума. Никога не бива да се подценява публиката. Бяха си платили, за да влязат; бяха платили, за да пият; бяха твърдо решени да получат нещо за парите си и ако не им го дадеш, бяха готови да те удавят в океана.