— Ето го.
Тами дойде в колата. Дрехите й бяха облечени накриво. Тя пропълзя на задната седалка и се сви на кълбо.
На магистралата се изгубих два-три пъти. Най-сетне успях да намеря жилищната сграда и паркирах. Събудих Тами. Тя излезе от колата, тичешком се изкачи по стълбите до апартамента си и затръшна вратата.
68
Беше сряда вечерта, 12:30 през нощта, и ми беше много лошо. Болеше ме стомахът, но успях да изпия няколко бири. Тами беше при мен и, изглежда, ми съчувстваше. Данси беше при баба си.
Въпреки че ми беше лошо, най-сетне си прекарвахме добре — бяхме просто двама души, които са заедно.
На вратата се почука. Отворих. Беше Джей, братът на Тами, заедно с друг младеж — Филбърт, дребен пуерториканец. Двамата седнаха и аз им дадох по една бира.
— Хайде да отидем да гледаме някой порнофилм — предложи Джей.
Филбърт просто си седеше мълчаливо. Имаше черни, внимателно поддържани мустачки, и лицето му беше почти безизразно. Не излъчваше никакви вибрации. Когато го погледнех, се сещах само за думи като „празен“, „скован“ и „мъртъв“.
— Ти защо не кажеш нещо, Филбърт? — попита го Тами. Той не отговори.
Станах, отидох до умивалника в кухнята и повърнах. Върнах се и пак си седнах. Отворих си нова бира. Много мразех да не мога да задържа бирата в стомаха си. Просто бях пил прекалено много дни и нощи без прекъсване. Трябваше да си почина. И да пийна нещо. Само бира. Човек има право да задържи една бира в стомаха си. Отпих голяма глътка.
Но бирата не искаше да се задържи. Отидох в банята. Тами почука на вратата:
— Ханк, добре ли си?
Изплакнах си устата и отворих вратата:
— Просто ми е лошо, това е.
— Искаш ли да си тръгват?
— Естествено.
Тя се върна при тях и каза:
— Момчета, защо не се качите при мен?
Е, това не го очаквах.
Тами беше забравила да си плати тока, или просто не искаше да го направи, така че горе имаше само свещи. По-рано същия ден бях купил бутилка с готова маргарита и тя я взе със себе си.
Аз останах да си пия сам. Успях да задържа следващата бира.
Докато пиех, ги чувах как си говорят там горе.
След това братът на Тами си тръгна. Видях го как отиваше към колата си под лунната светлина.
Тами и Филбърт останаха сами горе, на свещи.
Аз седях на тъмно и пиех. Мина един час. Виждах треперливото отражение от светлината на свещите в тъмното. Огледах се. Тами си беше забравила обувките. Взех ги и тръгнах да се качвам по стълбите. Вратата на апартамента й беше отворена и аз чух как тъкмо казва на Филбърт:
— Както и да е, всъщност имах предвид, че…
После тя ме чу как се изкачвам по стълбите:
— Хенри, ти ли си?
Хвърлих обувките нагоре по стълбите. Те паднаха пред вратата на апартамента й.
— Забрави си обувките — казах.
— Златен си — отвърна тя.
Към 10:30 на следващата сутрин Тами почука на вратата. Аз отворих и рекох:
— Проклета мръсна кучка.
— Не ми говори така.
— Искаш ли бира?
— Добре.
Тя седна и започна:
— Ами значи ние изпихме цялата маргарита. После брат ми си тръгна. А Филбърт беше много мил. Само си седеше и почти не говореше. Аз го попитах: „Как ще се прибереш сега? Имаш ли кола?“ И той каза, че няма. Само седеше и ме гледаше, така че аз казах: „Ами аз имам кола, ще те закарам у вас.“ И го закарах у тях. После, така или иначе бях у тях, си легнах с него. Бях доста пияна, но той не ме пипна с пръст. Каза, че на сутринта трябвало да ходи на работа.
Тами се засмя и продължи:
— По някое време през нощта се опита. Но аз си сложих възглавницата на главата и започнах да се кикотя. Стисках възглавницата и се кикотех. И той се отказа. След като отиде на работа, отидох с колата до майка ми и закарах Данси на училище. И ето, сега се върнах.
На следващия ден Тами беше на стимуланти. Само търчеше напред-назад из апартамента ми. Накрая ми заяви:
— Ще се върна довечера. Ще се видим тогава!
— Забрави — казах аз.
— Какво ти става? Много мъже биха се радвали да ме видят довечера!
Тами излезе и затръшна вратата. На верандата спеше една бременна котка.
— Изчезвай оттук, червенокоске! — изкрещях.
После хванах бременната котка и замерих Тами с нея. Изобщо не улучих и котката тупна в близките храсти.