— Ти си пиян, Ханк.
— Права си. Забрави.
75
Четенето вечерта мина много зле. Не ми пукаше. И на тях не им пукаше. След като Джон Кейдж можеше да изкара хиляда долара, като изяде една ябълка, аз бях готов да взема петстотин плюс парите за самолета дотам и обратно, за да бъда кисел като лимон.
След четенето беше същото както винаги. Младите студентки дойдоха при мен с апетитните си млади тела и острите си очички и ме помолиха да им дам автографи на някои от моите книги. Мислех си някой път да изчукам поне пет от тях в рамките на една и съща вечер, за да спра най-сетне да мисля за тях.
После се появиха и няколко преподаватели, които много се радваха, че съм се изложил. Така самите те се чувстваха по-добре и смятаха, че имат някакъв шанс с пишещата машина.
Накрая си взех чека и си тръгнах. След четенето трябваше да има малко събиране с избрани гости в къщата на Сесилия. Това беше неписана част от договора. Колкото повече момичета, толкова по-добре, но аз знаех, че в дома на Сесилия нямам големи шансове. И наистина, на сутринта се събудих сам.
На Бил пак му беше лошо. В един следобед отново имаше лекция и преди да тръгне, ми каза:
— Сесилия ще те закара до летището. Аз тръгвам. Нека да не се сбогуваме.
— Добре.
Бил си взе раницата и колелото и излезе.
76
Върнах се в Лос Анджелис. Мина седмица и половина. Беше вечер. Телефонът звънна. Беше Сесилия и плачеше.
— Ханк, Бил почина. Обаждам се първо на теб.
— Господи, Сесилия, не знам какво да кажа.
— Много се радвам, че дойде онзи път. След като си тръгна, Бил говореше само за теб. Нямаш представа колко му беше важно, че дойде да се видите.
— Как стана?
— Оплака се, че му е много лошо, закарахме го в болницата и след два часа умря. Хората сигурно ще си помислят, че е от свръхдоза, но не беше така. Макар че исках да се разведа с него, аз още го обичах.
— Вярвам ти.
— Не ми се иска да те занимавам с всичко това.
— Няма проблеми. Бил нямаше да има нищо против. Просто не знам какво да кажа, за да ти помогна. Малко съм шокиран. Нека да ти се обадя по-късно, за да проверя дали си добре.
— Ще го направиш ли?
— Естествено.
„Точно това е проблемът с пиенето“ — помислих си аз и отидох да си налея питие. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.
Колкото и да беше болен и нещастен, Бил просто не приличаше на човек, който ще умре всеки момент. Смъртта често идва точно по този начин и макар да знаем за нея и почти всеки ден мислим как ще умрем, когато се случи толкова неочаквано и когато умре толкова изключително и мило човешко същество, е много трудно да го приемеш — ужасно трудно, независимо колко други хора, добри или лоши, са умрели преди това.
Същата вечер се обадих на Сесилия, после още веднъж следващата вечер, и още веднъж след това, а после спрях да й се обаждам.
77
Мина един месец. После ми писа Р. А. Дуайт, редактор в Dogbite, за да ме помоли да напиша предговор към „Избрани стихотворения“ на Кийсинг. След като беше умрял, Кийсинг най-сетне щеше да получи някакво признание и другаде, освен в Австралия.
Тогава ми се обади и Сесилия.
— Ханк, отивам в Сан Франциско, за да се срещна с Р. А. Дуайт. Ще му занеса снимки на Бил и някои непубликувани стихотворения. Искам да ги прегледаме и да решим какво да влезе в книгата. Но първо ми се иска да остана в Лос Анджелис за един-два дни. Възможно ли е да ме посрещнеш на летището?
— Естествено, Сесилия, можеш да спиш вкъщи.
— Много ти благодаря.
Тя ми каза кога ще пристигне, а аз станах, измих тоалетната, изтърках ваната и смених чаршафите и калъфките на възглавниците.
Сесилия пристигна в десет сутринта, което ми се стори същински ад, но пък тя изглеждаше добре — макар и малко пълничка. Беше набита и приличаше на яко момиче от Средния запад. Мъжете се обръщаха след нея, защото въртеше задника си по особен начин; изглеждаше властна, заплашителна и в същото време сексапилна.
Отидохме в бара, за да изчакаме багажа й. Сесилия не пиеше. Поръча си портокалов сок.
— Обожавам летищата и пътниците! — каза тя. — А ти?
— Аз не.
— Хората в самолетите ми се струват толкова интересни!