— Просто имат повече пари от хората, които пътуват с влак или автобус.
— По пътя минахме над Големия каньон!
— Да, оттам се минава.
— А тези сервитьорки имат толкова къси поли! Погледни, виждат им се бикините!
— Така получават по-добри бакшиши. Всичките живеят в мезонети и карат английски коли.
— Всички в самолета бяха толкова мили! Човекът на съседната седалка предложи да ме почерпи нещо за пиене, представяш ли си?
— Хайде да ти вземем багажа.
— Р. А. ми се обади да ми каже, че е получил предговора ти за „Избрани стихотворения“ на Бил. Прочете ми няколко откъса по телефона. Бяха прекрасни. Искам да ти благодаря.
— Няма нужда.
— Не знам как да ти се отплатя.
— Сигурна ли си, че не искаш нищо за пиене?
— Аз пия много рядко. Може би по-късно.
— Какво предпочиташ? Когато се върнем вкъщи, ще взема нещо. Искам да се чувстваш удобно и спокойно.
— Сигурна съм, че Бил ни гледа и ни се радва.
— Мислиш ли?
— Да!
Взехме багажа и тръгнахме към паркинга.
78
Вечерта успях да накарам Сесилия да изпие две-три чаши. Тя се отпусна и кръстоса крака, така че видях доста прилични бедра. Изглеждаше издръжлива. Жена като крава, с дойни гърди и големи топли очи. Можеше да носи на натоварване. Кийсинг я беше избрал добре.
Оказа се, че е против убиването на животни, така че не ядеше месо. Доколкото можех да преценя, тя си имаше достатъчно. Каза ми, че всичко било красиво, че светът бил изпълнен с красота и трябвало само да се пресегнем, за да я достигнем.
— Така е, Сесилия — съгласих се аз. — Пий още едно.
— От пиенето се замайвам.
— Че какво лошо има в това?
Сесилия пак кръстоса крака и бедрата й се видяха. Видяха се доста нагоре.
Вече нямаш полза от това, Бил. Ти беше добър поет, но какво пък, след теб остана и нещо още по-добро от стихотворенията ти. А стихотворенията ти никога не са имали такива бедра и такива хълбоци.
Сесилия изпи още едно и спря. Аз продължих.
Откъде се вземаха всички тези жени? Сякаш някъде имаше безкраен запас от жени. И всичките бяха различни и особени. Путките им бяха различни, целуваха се различно, имаха различни гърди, но никой мъж не можеше да ги изпие всички, защото бяха толкова много и не спираха да кръстосват крака, за да ни побъркват. Какво пиршество!
— Искам да отида на брега на океана — каза Сесилия. — Ще ме заведеш ли на брега на океана, Ханк?
— Тази вечер?
— Не, не тази вечер. Някой път, преди да си тръгна.
— Добре.
Сесилия ми разказа как са били унижавани американските индианци. После ми каза, че също пише, но само за себе си, в една тетрадка. Бил бил чел някои от нейните неща, окуражил я и й помогнал с писането. На свой ред тя помогнала на Бил да се дипломира. Той получавал и стипендия от армията, разбира се. Но винаги бил намесен и кодеинът — откакто го познавала, Бил не спирал да се друса. Тя постоянно го заплашвала, че ще го напусне, но това не помогнало. А сега…
— Изпий това, Сесилия — прекъснах я аз. — Ще ти помогне да забравиш.
Налях й едно голямо.
— О, не мога да го изпия цялото!
— Кръстосай си краката. Искам да ги виждам.
— Бил никога не ми говореше така.
Аз продължих да пия. Сесилия продължи да ми разказва. След известно време спрях да я слушам. Стана полунощ, после мина полунощ.
— Слушай, Сесилия, хайде да си лягаме. Изтощен съм. Отидох в спалнята, съблякох се и легнах под завивките.
Чух как тя мина покрай леглото и отиде в банята. Загасих лампата до леглото. Скоро тя се върна и аз усетих как ляга от другата страна на леглото.
— Лека нощ, Сесилия — казах.
После я придърпах към себе си. Тя беше гола. Господи! Целунахме се. Сесилия се целуваше много добре. Беше дълга, гореща целувка. Накрая спряхме.
— Сесилия?
— Да?
— Ще те чукам някой друг път — рекох аз, обърнах се на другата страна и заспах.
79
Боби и Валери дойдоха на гости и аз ги запознах със Сесилия.
— Двамата с Валери излизаме в отпуска и ще си вземем бунгало под наем в Манхатън Бийч — каза Боби. — Защо не дойдете с нас? Можем да си разделим наема. В бунгалото има две спални.
— Не, Боби, не мисля.
— О, Ханк, моля те! — възкликна Сесилия. — Обожавам океана! Ханк, ако отидем там, дори ще ти правя компания в пиенето. Обещавам!