— Добре, Сесилия.
— Супер — каза Боби. — Тръгваме довечера. Ще ви вземем към шест. Можем да вечеряме заедно.
— Звучи много добре — каза Сесилия.
— Страшно е забавно да ходиш на ресторант с Ханк — заяви Валери. — Последния път, когато излизахме с него, отидохме в някакъв много изискан ресторант, а той каза на управителя: „Искам да донесете зелева салата и пържени картофи за всички! Двойна порция на всеки и не сипвайте вода в алкохола, че ще останете без работа!“
— Нямам търпение! — възкликна Сесилия.
Към два следобед Сесилия пожела да предприемем здравословна разходка. Обиколихме двора на кооперацията. Тя забеляза мексиканските храсти, доближи се и пъхна лице в цветовете им, като започна да ги гали с пръсти.
— Колко са красиви!
— Те умират, Сесилия. Не виждаш ли колко са сбръчкани? Градският смог ги убива.
Продължихме да се разхождаме под палмите.
— И навсякъде има птички! Има стотици птички, Ханк!
— И десетки котки — отвърнах аз.
Отидохме в Манхатън Бийч с Боби и Валери, настанихме се в бунгалото на брега и излязохме да вечеряме. Вечерята беше сносна. Сесилия изпи едно питие и разказа на всички за вегетарианските си убеждения. Поръча си супа, салата и кисело мляко; всички останали си поръчахме пържоли, пържени картофи, франзели и салати. Боби и Валери задигнаха солниците, два ножа и бакшиша, който бях оставил на сервитьора.
По пътя спряхме за алкохол, лед и цигари, после се върнахме в бунгалото. Сесилия беше започнала да се кикоти от едното питие, което беше изпила по време на вечерята, и не спираше да дърдори за това как и животните имали душа. Никой не твърдеше противното. Знаехме, че не е изключено животните наистина да имат душа. Просто не бяхме сигурни дали ние самите имаме.
80
Продължихме да пием. Сесилия изпи само още едно и спря.
— Искам да изляза и да погледам луната и звездите — заяви тя. — Навън е толкова красиво!
— Добре, Сесилия.
Тя отиде до басейна и седна на един шезлонг.
— Нищо чудно за Бил — отбелязах. — Вече съм сигурен, че е умрял от недостиг на секс.
— Тя каза същото за теб по време на вечерята, когато отиде до тоалетната — отвърна Валери. — Каза така: „О, стихотворенията на Ханк са толкова страстни, но той изобщо не е такъв човек!“
— Хората са различни — отвърнах философски.
— Чука ли я вече? — попита Боби.
— Не.
— Какъв беше Кийсинг като човек?
— Свестен. Но наистина се чудя как е издържал с нея. Може би кодеинът помага. Може да е била нещо като психеделична медицинска сестра в живота му.
— Майната му — отсече Боби. — Хайде да пием.
— Аха. Ако се наложи да избирам между пиенето и чукането, май ще се откажа от чукането.
— Чукането създава проблеми — заяви Валери.
— Когато моята жена отиде да се чука с някой друг, аз просто си обличам пижамата, лягам си и заспивам — отбеляза Боби.
— Боби е готин — каза Валери.
— Никой от нас не знае как да подхожда към секса — рекох аз. — За повечето хора сексът е просто като играчка — навиваш го и го пускаш.
— Ами любовта? — попита Валери.
— Любовта се издържа, но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.
— Е, не е чак толкова зле!
— Любовта е вид предразсъдък. Аз си имам достатъчно други предразсъдъци.
Валери стана и погледна през прозореца:
— Хората се забавляват и скачат в басейна, а тя гледа луната.
— Мъжът й току-що е умрял — напомни Боби. — Оставете я на мира.
Взех си бутилката и отидох в нашата спалня. Съблякох се по боксерки и си легнах. Нищо никога не се оказваше в хармония. Хората просто се хвърляха сляпо на всичко, което им предложат: комунизъм, здравословна храна, дзен, сърфинг, балет, хипноза, групова терапия, оргии, колоездене, билколечение, католицизъм, бодибилдинг, пътуване по света, оттегляне от света, вегетарианство, Индия, рисуване, писане, скулптура, композиране, дирижиране, туризъм, йога, секс, хазарт, пиене, мързел, кисело мляко, Бетовен, Бах, Буда, Христос, сок от моркови, самоубийство, ръчно ушити костюми, частни реактивни самолети, Ню Йорк… а накрая всичко се изпарява и се разпада. Хората трябва да си намират някакво занимание, докато чакат смъртта. Сигурно е добре, че все пак имаме избор.