Сесилия стана и излезе.
Валери се засмя. Боби също се засмя.
— Добре де, значи все пак няма да я изчукам — казах аз.
— А искаш ли? — попита Боби.
— Всъщност вече не го правя заради сексуалния си нагон, а заради обиденото си его.
— Не забравяй и за възрастта — напомни ми Боби.
— Няма нищо по-лошо от дърт мачо-прасе — отвърнах аз.
Продължихме да пием мълчаливо.
Сесилия се върна след около час.
— Ханк, искам да тръгвам.
— За къде?
— На летището. Искам да взема самолета до Сан Франциско. Целият ми багаж е тук.
— Аз нямам нищо против. Но все пак Валери и Боби ни докараха с тяхната кола. Може би те още не искат да си ходят.
— Ще я закараме до Лос Анджелис — каза Боби.
Платихме си сметката и се настанихме в колата — Боби караше, Валери седеше до него, а двамата със Сесилия бяхме на задната седалка. Сесилия се облегна в другата посока, към вратата, възможно най-далеч от мен.
Боби пусна музика, която заля задната седалка като вълна. Боб Дилан.
Валери ни подаде един джойнт. Всмукнах и се опитах да го подам на Сесилия. Тя се отдръпна от мен. Протегнах ръка и я погалих по коляното. Тя бутна ръката ми.
— Как сте там отзад? — попита Боби.
— Любовно — отвърнах.
Така се повозихме един час.
— Ето го летището — каза Боби.
— Имаш още два часа до полета — рекох на Сесилия. — Можем да отидем да чакаме вкъщи.
— Няма нужда — отвърна Сесилия. — Искам да тръгвам.
— Но какво ще правиш два часа на летището? — попитах.
— О, аз обожавам летищата! — отвърна тя.
Спряхме пред терминала. Аз скочих от колата и разтоварих багажа на Сесилия. Тя се повдигна на пръсти и ме целуна по бузата. Оставих я да влезе сама.
83
Бях се съгласил да участвам в едно четене на север. Следобеда преди четенето седях в един апартамент в хотел от веригата „Холидей Ин“ и пиех бира с Джо Уошингтън, организаторът на четенето, местния поет Дъдли Бари и гаджето му Пол. Дъдли беше решил да разкрие пред света, че е хомосексуалист. Беше нервен, дебел и амбициозен. Не спираше да ходи напред-назад.
— Ще четеш яко, а?
— Не знам.
— Адски привличаш хората. Как го правиш, по дяволите? Редят се на опашка!
— Сигурно обичат да гледат кръвопролития.
Дъдли сграбчи Пол за гъза.
— Ще те праскам, сладур! А после ти ще ме праскаш!
Джо Уошингтън стоеше до прозореца.
— Я гледай, Уилям Бъроуз. Той живее в съседния апартамент. Неговото четене е утре вечерта.
Отидох до прозореца и погледнах. Наистина беше Бъроуз. Върнах се и си отворих още една бира. Бяхме на първия етаж.
Бъроуз мина по алеята, точно покрай прозореца, отвори вратата на апартамента си и влезе.
— Искаш ли да се запознаеш с него? — попита ме Джо.
— Не.
— Аз отивам да го видя за една минута.
— Добре.
Дъдли и Пол се гонеха из стаята и се хващаха за гъзовете. Дъдли се смееше, а Пол се кикотеше и се изчервяваше.
— Ей, момчета, защо не се усамотите някъде?
— Не е ли сладък? — попита ме Дъдли. — Обожавам млади момчета!
— Аз се интересувам от жени.
— Не знаеш какво изпускаш.
— Не ме мисли.
— Джак Мичъл движи с травестити. Пише стихотворения за тях.
— Те поне приличат на жени.
— Някои дори приличат на жени повече отколкото жените.
Продължих да пия мълчаливо.
Джо Уошингтън се върна.
— Казах на Бъроуз, че си в съседния апартамент. Казах му: „Бъроуз, знаеш ли, че Хенри Чинаски е в съседния апартамент?“ И той каза: „Честно?“ И аз казах: „Искаш ли да се запознаеш с него?“ И той каза: „Не“.
— Трябва да слагат хладилници в хотелските стаи — отвърнах аз. — Шибаната бира се стопли.
Излязох да потърся лед. Когато минах край апартамента на Бъроуз, той седеше на един стол до прозореца. Изгледа ме с безразличие.
Намерих машина за лед, взех малко, върнах се, изсипах го в мивката и сложих бирите в леда.
— Не се напивай много — посъветва ме Джо. — Започваш да фъфлиш.
— На тях не им пука какво ще кажа — отвърнах. — Те просто искат да ме видят разпънат на кръст.
— Петстотин долара за един час работа? — каза Дъдли. — Ти на това кръст ли му викаш?