— Защо не? — извика тя в отговор.
Не ми се вярваше да го казва съвсем искрено, но все пак беше приятно да го чуя. Бях изиграл доста сносно тази ръка. Лиза щеше да остане по-дълго.
Когато се събудих, я чух в банята. А може би трябваше да я изчукам? Откъде да знам какво да правя? Общо взето, е за предпочитане да изчакаш, ако изпитваш някакви чувства към жената. Ако веднага я намразиш, най-добре веднага да я изчукаш; ако не я намразиш, по-добре да изчакаш, след това да я изчукаш и едва тогава да я намразиш.
Лиза излезе от банята с червена рокля до коленете. Стоеше й добре. Тя беше слаба и елегантна. Застана пред огледалото в спалнята ми, за да си оправи косата.
— Ханк, сега отивам да купя костюмите. Ти си лежи. Сигурно ти е лошо от пиенето.
— Как така? Нали и двамата пихме еднакво?
— Чух, че си допиваш в кухнята. Защо го направи?
— Май ме беше страх.
— Ти? Изпитваш страх? Мислех, че си големият лош батко, който пие и се бие и чука жените.
— Разочарована ли си?
— Не.
— Беше ме страх. Страхът е тайната на моето изкуство. Оттласквам се чрез него.
— Отивам да купя костюмите, Ханк.
— Ти ми се сърдиш — казах. — Разочарована си.
— Нищо подобно. Ще се върна.
— Къде е този магазин?
— На Осемдесет и седма улица.
— Осемдесет и седма улица? Господи, това е в Уотс!
— Продават най-добрите костюми на Западния бряг.
— Но там всички са чернокожи!
— Ти си против чернокожите?
— Аз съм против всички.
— Ще взема такси. Ще се върна след три часа.
— Така ли ми отмъщаваш?
— Казах, че ще се върна. Оставям си нещата при теб.
— Не, ти няма да се върнеш.
— Ще се върна. Мога да се грижа сама за себе си.
— Добре, но виж… не вземай такси.
Станах, намерих си дънките и извадих ключовете от колата.
— Ето, вземи моята кола. Фолксваген, номер TRV 469, паркирана е точно отвън. Но внимавай със съединителя и с втората скорост — стърже, особено когато минаваш от трета на втора.
Тя взе ключовете, а аз пак си легнах и се завих. Лиза се наведе над мен. Прегърнах я и я целунах по врата. Дъхът ми вонеше.
— Спокойно — каза тя. — Довери ми се. Довечера ще празнуваме и ще има ревю.
— Нямам търпение.
— Ще видиш.
— Белият ключ е за вратата откъм шофьорското място. Жълтият е за двигателя…
Тя излезе с червената си рокля, която й стигаше до коленете. Чух как затвори вратата. Вдигнах глава и се огледах. Куфарът й още беше там. А на килима имаше няколко чифта от нейните обувки.
85
Когато пак се събудих, беше 1:30 следобед. Изкъпах се, облякох се и проверих пощенската кутия. Имаше писмо от някакъв младеж от Глендейл.
Драги господин Чинаски,
Аз съм млад писател и смятам, че съм добър, даже доста добър, но постоянно ми връщат стихотворенията. Как се влиза в тази игра? Каква е тайната? Какво трябва да науча? Много се възхищавам от вашата работа и ми се иска да дойда да се запознаем. Ще донеса няколко каси бира и ще можем да си говорим за спокойствие. А и ми се иска да ви прочета някои от моите неща…
Всичко това беше хубаво, но горкото копеле си нямаше путка. Хвърлих писмото му в кошчето за боклук.
Лиза се върна след един час.
— Намерих невероятни костюми!
Носеше цял куп рокли. Влезе в спалнята. Мина известно време, после тя излезе. Беше в дълга рокля с висока яка и се завъртя пред мен, за да ми я покаже. Роклята й прилягаше много добре на задника. Беше в златисто и черно, а Лиза носеше черни обувки. Изпълни кратък, дискретен танц.
— Харесва ли ти?
— О, да… — отвърнах и зачаках следващата.
Лиза пак влезе в спалнята. Когато излезе отново, беше в зелено и червено, със сребристи нюанси. Роклята беше отворена на кръста, така че й се виждаше пъпчето. Докато се въртеше пред мен, Лиза ме гледаше право в очите, но някак особено. Не гледаше нито лукаво, нито секси — гледаше си просто идеално.
Не си спомням колко костюма ми показа, но последната рокля беше най-добра. Беше много тясна и от двете страни на полата имаше цепки. Докато обикаляше, първо се показваше единият й крак, а после другият. Роклята беше черна, блещукаше и отпред беше дълбоко изрязана.
Докато Лиза обикаляше из стаята, аз станах и я хванах. Целунах я яростно, като я наведох назад. Продължих да я целувам и започнах да вдигам дългата й рокля. Вдигнах я съвсем и видях бикините й — жълти. После я дръпнах и отпред и започнах да притискам кура си в нея. Езикът й се плъзна в устата ми — беше хладен, все едно току-що беше пила леденостудена вода. Избутах я в спалнята и грубо я съборих на леглото. Свалих жълтите бикини и собствените си панталони. После се развихрих. Изправих се над нея, така че краката й бяха качени на раменете ми. Разтворих й краката, вдигнах се и й го вкарах. Поиграх си малко с нея, като я чуках с различно темпо, а после по различен начин — гневно, любовно, закачливо, брутално. От време на време си го изваждах, а после пак започвах. Най-сетне се предадох, направих още няколко тласъка, свърших и се отпуснах до нея. Лиза продължи да ме целува. Не бях сигурен дали е свършила или не. Аз със сигурност бях.