Когато се стъмни, се върнахме в нейния апартамент. Лиза извади виното и двамата седнахме на възглавниците. Тя отвори прозорците, така че да виждаме нощта навън. Започнахме да се целуваме. После пихме вино. После пак се целувахме.
— Кога се връщаш на работа? — попитах.
— Искаш ли да се върна?
— Не, но трябва да преживяваш.
— Но ти също не работиш.
— Всъщност работя.
— Искаш да кажеш, че живееш, за да пишеш?
— Не, просто съществувам. След това се опитвам да си спомня нещо от живота си и да го запиша.
— Аз ходя в студиото само три вечери в седмицата.
— И така изкарваш достатъчно?
— Засега се справям.
Започнахме да се целуваме по-настойчиво. Тя не пиеше колкото мен. Преместихме се на водното легло, съблякохме се и се хванахме за работа. Бях чувал за чукането на водни легла. Уж било страхотно. На мен ми беше трудно. Водата трепереше и се тресеше под нас, а докато се движех нагоре-надолу, леглото сякаш се движеше наляво-надясно. Така, вместо да доближава Лиза към мен, сякаш я отнасяше встрани от мен. Може би трябваше да се поупражнявам. Започнах да я чукам по специалния си дивашки начин, като я дърпах за косата, все едно я изнасилвам. Това й хареса — или поне така изглеждаше, защото започна да издава доволни звуци. Продължих още малко така, после тя изведнъж сякаш свърши — или поне издаде всички звуци, характерни за такива случаи. Това ме възбуди и аз също свърших, веднага след нея.
Измихме се и пак се върнахме към виното на възглавниците. Лиза заспа, отпуснала глава в скута ми. Аз поседях още един час. После легнах по гръб и тази нощ двамата спахме на възглавниците.
На следващия ден Лиза ме заведе в танцовото студио. Взехме си сандвичи от едно място наблизо, занесохме ги горе и ги изядохме в студиото. Беше много голямо помещение, на втория етаж. Вътре нямаше нищо друго освен гол под, уредба, няколко стола и въжета, опънати под тавана. Изобщо нямах представа кое за какво служи.
— Искаш ли да те науча да танцуваш? — попита тя.
— Някак си не съм в настроение — отвърнах.
Следващите дни и нощи бяха същите. Не беше лошо, но не беше и страхотно. Научих се да се справям на водното легло, но за чукане предпочитам обикновените легла.
Останах още три-четири дни, после се върнах в Лос Анджелис.
Продължихме да си пишем писма.
След месец тя пак дойде в Лос Анджелис. Този път, когато пристигна в апартамента ми, беше с панталони. Изглеждаше променена — не разбирах в какво точно, но ми изглеждаше променена. Не ми беше приятно да седя с нея, така че я заведох на хиподрума, на кино, на боксов мач — на всички места, където обичам да ходя с жени — но нещо не беше наред. Пак правихме секс, но вече не беше интересно. Все едно бяхме женени.
Пет дни по-късно Лиза седеше на дивана, а аз четях вестник. Тя изведнъж каза:
— Ханк? Не се получава, нали?
— Не.
— Какво не е наред?
— Не знам.
— Ще си тръгвам. Не искам да стоя тук.
— Спокойно де, не е толкова зле.
— Просто не разбирам какво става.
Не отговорих.
— Ханк, ще ме закараш ли до сградата на женската асоциация? Знаеш ли къде се намира?
— Да, в Уестлейк, където преди беше художествената академия.
— Откъде знаеш?
— Веднъж закарах там една друга жена.
— Копеле мръсно!
— Добре де, какво сега…
— Имам приятелка, която работи там. Не знам къде живее и не мога да я намеря в телефонния указател. Но знам, че работи в тази сграда. Ще остана при нея няколко дни. Просто не искам да се връщам в Сан Франциско точно сега, когато все още се чувствам така.
Лиза си събра нещата и ги прибра в куфара си. Качихме се в колата и аз я закарах в Уестлейк. Веднъж бях закарал там и Лидия, когато няколко от скулптурите й бяха включени в някаква женска изложба.
Паркирах отвън.
— Ще почакам, докато намериш приятелката си.
— Няма нужда. Можеш да тръгваш.
— Не, ще почакам.
Почаках. След малко Лиза се показа и ми махна. Аз също й махнах, запалих двигателя и потеглих.
86
Седмица по-късно си седях по долни гащи. Беше следобед. На вратата тихо се почука.
— Момент — казах, облякох един и отворих.
— Ние сме германки. Чели сме вашите книги.
Едната изглеждаше някъде на деветнайсет, а другата — на двайсет и две.