Две-три от моите книги бяха излезли в Германия, в ограничен тираж. Самият аз съм роден в Германия, в Андернах, през 1920-а. Родната ми къща сега е публичен дом. Не знам немски. Но те знаеха английски.
— Влизайте — поканих ги.
Те влязоха и седнаха на дивана.
— Аз съм Хилда — представи се деветнайсетгодишната.
— Аз съм Гертруде — представи се двайсет и две годишната.
— Аз съм Ханк.
— Смятаме, че книгите ти са много тъжни и много смешни — каза Гертруде.
— Благодаря.
Отидох и направих три водки с тоник. Сипах повечко водка в техните чаши, както впрочем и в моята.
— Пътуваме за Ню Йорк — обясни Гертруде. — Решихме да се отбием.
Разказаха ми, че първо са ходили в Мексико. Говореха добре английски. Гертруде беше по-дебела, почти като лоена топка — сякаш имаше само цици и гъз. Хилда беше слаба и изглеждаше някак напрегната — все едно имаше някакъв странен запек например, но си беше привлекателна.
Докато пиех, кръстосах крака. Халатът ми се разтвори.
— О — каза Гертруде. — Имаш много секси крака!
— Да — потвърди Хилда.
— Знам — отвърнах.
Момичетата пиеха със същата скорост като мен. Отидох и забърках още три питиета. Когато се върнах, нагласих халата си така, че да не се вижда нищо.
— Можете да останете няколко дни при мен, за да си починете — предложих.
Те не отговориха.
— А може и да не оставате — добавих. — Няма проблеми. Можем просто да си поговорим. Не искам да ви притискам за нищо.
— Сигурно познаваш доста жени — каза Хилда. — Чели сме книгите ти.
— Аз пиша литература — заявих.
— Какво значи това?
— Донякъде разкрасявам живота — обясних.
— Тоест лъжеш? — попита Гертруде.
— Малко. Не прекалено много.
— Имаш ли приятелка? — попита Хилда.
— Не. В момента не.
— Тогава ще останем — каза Гертруде.
— Но има само едно легло.
— Няма проблеми.
— И още нещо…
— Какво?
— Аз трябва да спя по средата.
— Няма проблеми.
Продължих да сипвам нови питиета и скоро водката свърши. Позвъних в магазина за алкохол.
— Искам… — започнах.
— Чакай, приятел — прекъсна ме продавачът. — Не правим доставки по домовете преди шест вечерта.
— Така ли? Значи аз всеки месец мога да ти тъпча по двеста долара в гушата, а ти…
— Кой се обажда?
— Чинаски.
— О, Чинаски… Какво ти трябва?
Казах му какво ми трябва. После го попитах:
— Нали знаеш адреса?
— И още как.
Човекът пристигна след осем минути. Беше дебелият австралиец, който не спираше да се поти. Взех двата кашона от ръцете му и ги сложих на един стол.
— Здравейте, дами — каза дебелият австралиец.
Те не отговориха.
— Колко ти дължа, Арбъкъл?
— Ами, седемнайсет и деветдесет и четири.
Дадох му двайсетачка. Той започна да се бърка за ресто.
— Стига де — прекъснах го. — Купи си нова къща.
— Благодаря, сър! — каза той.
После се приведе към мен и попита по-тихо:
— Господи, как го правиш?
— Пиша на машина — отвърнах.
— Пишеш на машина?
— Да, със скорост от осемнайсет думи в минута.
После го изтиках навън и затворих вратата.
Вечерта си легнахме заедно — аз бях между тях двете. И тримата бяхме пияни и аз първо прегърнах, целунах и погалих едната, а после се обърнах към другата. Продължих насам-натам по същия начин и беше много приятно. После се съсредоточих по-дълго върху едната, преди да се обърна и да го направя с другата. През това време втората търпеливо чакаше. Малко се обърках. Гертруде беше по-готина, а Хилда — по-млада. Полежах върху тях, без да им го вкарвам. Най-сетне реших да чукам Гертруде. Но не можах да го направя. Бях прекалено пиян. Двамата с Гертруде заспахме — тя ме държеше за кура, а аз нея за циците. Курът ми спадна, но циците й останаха големи и твърди.
На следващия ден беше много горещо, а ние продължихме да пием. Позвъних за храна. Пуснах вентилатора. Миого-много не си говорехме. Германките обичаха да пият. После и двете излязоха и седнаха на стария диван на верандата — Хилда беше по бикини и сутиен, а Гертруде — с тесен розов комбинезон, под който не носеше нито сутиен, нито бикини. По някое време мина Макс, пощаджията. Гертруде прие писмата ми от мое име. Горкият Макс едва не припадна. Видях в очите му завист и недоверие. Е, той пък имаше сигурна работа.