Към два следобед Хилда обяви, че излиза на разходка. Двамата с Гертруде влязохме вътре. Най-сетне се получи. Легнахме и започнахме с предварителната игра. След малко се хванахме по-сериозно за работа. Качих се върху нея и проникнах. Но курът ми веднага се извъртя вляво, все едно вътре имаше завой. Спомнях си само една подобна жена през живота си — и с нея беше добре. После си помислих, че Гертруде нещо ме мами и всъщност не съм вътре. Така че го извадих и пак й го вкарах. Курът ми влезе и пак веднага зави наляво. Егати тъпото. Или нейната путка нещо беше прецакана, или не можех да проникна както трябва. Реших да си мисля, че нейната путка е прецакана. Продължих да ръгам, докато най-сетне преодолях левия завой.
Тогава пък сякаш ударих на кокал. Беше адски шокиращо. Отказах се и се изтърколих встрани.
— Извинявай — казах. — Просто днес нещо не ми се получава.
Гертруде не отговори.
След малко станахме и се облякохме. После отидохме в дневната, седнахме и зачакахме Хилда да се прибере. Пиехме и чакахме. Хилда се забави доста дълго. Много, много дълго. Най-сетне се прибра.
— Здрасти — рекох аз.
— Какви са всички тези чернокожи в твоя квартал? — попита ме тя.
— Не знам — отвърнах.
— Казаха ми, че мога да изкарвам по две хиляди долара на седмица.
— Като каква?
— Не казаха.
Момичетата от Германия останаха още два-три дни. Продължих да се мъча с левия завой в Гертруде, дори когато бях трезвен. Хилда ми каза, че носи тампон, така че и с нея не ставаше.
Най-сетне те си събраха нещата и аз ги натоварих в колата. Имаха големи раници от брезент, които носеха на раменете си. Като немски хипита. Те ми казваха накъде да карам. Завий тук, завий там. Изкачвахме се все по-нависоко по хълмовете на Холивуд. Богатски квартал. Бях забравил, че някои хора живеят добре, докато други закусват със собствените си лайна. Когато човек живее в беден лайнян квартал като моя, започва да си мисли, че всички квартали са такива.
— Ето тук — каза накрая Гертруде.
Спрях фолксвагена в дъното на дълга алея с много завои. Някъде горе имаше къща — голяма, голяма къща с всички онези неща, каквито има в тези къщи, и всички други неща около нея.
— Най-добре да ни оставиш — рече Гертруде.
— Добре — отвърнах.
Те слязоха. Обърнах фолксвагена. Те спряха на входа и ми махнаха, с раниците на гърбовете си. Аз също им махнах. После потеглих, изключих от скорост и се спуснах по инерция надолу по хълма.
87
Поканиха ме да чета в известния нощен клуб The Lancer, на булевард „Холивуд“. Съгласих се за две вечери. И двете вечери преди мен щеше да свири рокгрупата „Голямото изнасилване“. Бях попаднал в истинския шоубизнес. Дадоха ми допълнително билети, та се обадих на Тами и я попитах дали не иска да дойде. Тя се съгласи, така че първата вечер я взех със себе си. Казах им да й пишат пиенето на моята сметка. Седнахме в бара и зачакахме да дойде време за моя номер. Номерът на Тами беше горе-долу същият — веднага се напи и тръгна да обикаля из бара, за да си говори с хората.
Докато стане време да изляза на сцената, Тами вече падаше по масите. Намерих брат й и му казах:
— Господи, веднага я изкарай оттук!
Той я изведе навън в нощта. Аз също се напих и по-късно забравих, че съм го помолил да я изведе.
Четенето не мина добре. Публиката беше само от почитатели на рокмузиката, които не разбираха какво им говоря. Но и аз си бях виновен донякъде. Понякога имам късмет с публиката в рокклубовете, но точно тази вечер не ми се получи. Май се притеснявах защо я няма Тами. Когато се прибрах, й позвъних по телефона. Вдигна майка й.
— Дъщеря ти е БОКЛУК! — заявих.
— Ханк, не ми говори така — отвърна тя и затвори.
Следващата вечер отидох сам. Седнах на една маса в бара и започнах да пия. При мен дойде една възрастна, достолепна жена и се представи. Беше преподавателка по английска литература и бе довела една от ученичките си — малка лоена топка на име Нанси Фрийз. Нанси изглеждаше разгонена. Попитаха ме дали съм съгласен да отговоря на някои въпроси на учениците.
— Моля — казах аз.
— Кой е любимият ви писател?
— Фанти.
— Кой?