— Лари се занимава с автохипноза — заяви Дебра.
— Да, той ми каза.
— Нямате представа колко по-добре спя и колко по-добре общувам с хората — обясни Лари.
— Смяташ ли, че всеки трябва да пробва? — попита го Дебра.
— Ами трудно е да се каже. Но знам, че при мен действа много добре.
— Ще организирам парти за Вси светии, Хенри. Поканила съм всички. Защо не дойдеш? Според теб как трябва да се маскира Хенри, Лари?
И двамата ме погледнаха изучаващо.
— Ами не знам — каза Лари. — Наистина не знам. Може би като…? Всъщност не, не мисля…
На вратата се позвъни (с два тона) и Дебра отиде да отвори. Пред вратата стоеше още един хомосексуалист, който беше гол до кръста. Беше с маска на вълк и от устата му висеше голям гумен език. Стори ми се дълбоко потиснат.
— Винсънт, това е Хенри. Хенри, това е Винсънт. Винсънт не ми обърна внимание. Седна, както си беше с гумения език, и каза следното:
— Днес имах ужасен ден на работа. Вече не издържам там. Мисля да напусна.
— Но Винсънт, какво ще правиш тогава? — попита го Дебра.
— Не знам. Но мога да правя много неща. Не съм длъжен да ги търпя!
— Нали ще дойдеш на партито за Хелоуин, Винсънт?
— Разбира се. Готвя се от няколко дни.
— Запомни ли си текста от пиесата?
— Да, но си мисля, че този път трябва да изиграем пиесата преди игрите. Последния път бяхме толкова размазани преди пиесата, че според мен не я изиграхме, както подобава.
— Добре, Винсънт, точно така ще направим.
При тези думи Винсънт и езикът му станаха и излязоха. После Лари също стана:
— Е, и аз ще си тръгвам. Радвам се, че се запознахме.
— Добре, Лари.
Стиснахме си ръцете и Лари излезе през кухнята, от задния вход.
— Лари много ми помага — рече Дебра. — Чудесен съсед. Радвам се, че се държа мило с него.
— Той също се държа мило. Все пак беше дошъл преди мен, по дяволите.
— Ние не правим секс.
— Ние също.
— Знаеш какво имам предвид.
— Ще отида да купя нещо за пиене.
— Хенри, имам много пиене. Нали знаех, че ще идваш.
Дебра отново напълни чашите. Погледнах я. Беше млада, но изглеждаше като излязла направо от трийсетте години. Носеше черна пола, която й стигаше до средата на прасците, черни обувки с високи токчета, бяла блуза с висока яка, огърлица, обици, гривни, червилото на устата, много руж и парфюм. Беше добре сложена, с хубави гърди и задник, които полюшваше, докато вървеше. Не спираше да пуши и навсякъде имаше фасове с червило. Сякаш отново се бях върнал в детството си. Дори не носеше чорапогащник, а истински дълги чорапи, които от време на време подръпваше, като показваше съвсем малко крак или коляно. Беше точно от онези момичета, по които са си падали бащите ни.
Разказа ми за работата си. Беше нещо свързано с адвокатите и съда. Работата я подлудявала, но изкарвала добри пари.
— Понякога се държа много остро с помощничките си, но после ми минава и те ми прощават. Просто нямаш представа какви са тези проклети адвокати! Винаги искат всичко да се направи веднага и не се сещат, че за всичко трябва време.
— Адвокатите и лекарите са най-ненужно високоплатените и разглезени членове на нашето общество — заявих аз. — Веднага след тях са автомеханиците. Чак след това идват зъболекарите.
Дебра кръстоса коса и полата й се вдигна.
— Имаш много хубави крака, Дебра. И знаеш как да се обличаш. Напомняш ми на момичетата от времето на майка ми. Тогава жените бяха истински жени.
— Бива те в приказките, Хенри.
— Знаеш какво искам да кажа. И това важи особено много за Лос Анджелис. Преди известно време ми се наложи да пътувам извън града и знаеш ли как разбрах, че съм се върнал, когато се върнах?
— Ами не.
— Разбрах го в момента, в който видях първата жена. Беше с толкова къса пола, че й се виждаше дъното на бикините. А през бикините — извинявай — се виждаха космите на путката. Точно така разбрах, че съм се върнал в Лос Анджелис.
— Къде се случи това? На улица „Мейн“, където са проститутките?
— Ами, на улица „Мейн“. Беше на ъгъла на „Бевърли“ и „Феърфакс“.
— Харесва ли ти виното?
— Да, и у вас също ми харесва. Може дори да се преместя тук.
— Хазяинът ми ще ревнува.
— А някой друг ще ревнува ли?