НЕЗАВИСИМОСТ: какво означаваше? Коя си ти с „независимост“ от другите? — запитах се, докато си миех зъбите пред огледалото.
Коя съм аз? Независима, повторих си, докато си вземах студен душ, а космите на пубиса ми напомняха, че не съм свикнала да включвам бръснарските ножчета в списъка с покупки.
Колко думи имаше в речника ни, които не бях произнасяла през целия си живот?
Тази сутрин, докато поливах теменужките, стиснала със зъби една препечена филия и убедена, че ще ги уморя от преполиване; докато бърках с вилица нескафе с мляко на прах; докато осъзнавах, че още не съм спала на леглото и продължавам да използвам за тази цел дивана; докато осмислях факта, че на четирийсет години имам нова работа, която сигурно щеше да бие по краткотрайност всяка друга, която съм имала преди, внезапно ме връхлетя тревожната мисъл, че не съм в състояние да разгранича определени понятия.
Например:
Каква е разликата между независимост и свобода?
А между свободата и самотата?
Вече не ми беше ясно значението на думите.
Образът, който виждах в огледалото на асансьора, където обикновено оправях косата си, на каква жена беше: независима, свободна или самотна?
След като не отговорих на този ненужен тест, на който сама се подложих, се отправих към „Градината на ангела“. Беше девет сутринта, а дори не знаех в колко започва работният ми ден.
Бях неспокойна, защото нямах никаква представа как се гледат цветя, защото винаги съм била по-скоро непохватна във взаимоотношенията си с хората и от думата „публика“ кръвното ми падаше, защото през последните години бях скачала от работа на работа, една от друга по-несигурни. Докато престанах да търся. Всъщност много скоро се убедих, че професията ми на археолог няма да ми послужи за нищо, защото предполагаше многобройни пътувания, а твоята работа беше в Мадрид. Защото логичното беше да се заложи на този, чиято работа беше по-сигурна, който печелеше повече, който имаше повече възможности, по-голяма стабилност.
СТАБИЛНОСТ. Друга важна дума, която заслужава да се напише с главни букви и която внезапно се изпразни от съдържание. Направих лош избор, това е всичко. Ти обаче винаги се опитваше да ме убедиш в обратното. Записваше ме за посещения в музеи, за лекции, ателиета… Предполагам, че това беше начин да облекчиш вината си, задето давах приоритет на твоята кариера пред моята.
ДАВАМ ПРИОРИТЕТ. Е, стига с тези думи, които не разбирам.
Скок на вярата. Точно това изпитвах, докато вървях по улицата. Както в „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“. „Трябва да вярваш“ — казваше Шон Конъри на Харисън Форд, преди да постави крак над пропастта. А сега аз съм тази, която е сигурна, че пред мен има само пропаст, и трябва да поставя крак във въздуха с надеждата, че под обувката ми ще се появи тесен мост, по който да премина на отсрещната страна.
А на отсрещната страна на улицата вече се виждаше цветарският магазин. Желязната врата беше отворена.
В оранжерията зърнах новата си шефка — седнала на дървена табуретка, изпружила гръб като стрък орхидея, тя обслужваше две жени на различна възраст. Носеше розова сламена шапка, бяла ленена рокля и малки очила в стил от шейсетте в тон с шапката.
В градината едно русо момиченце тичаше като подивяло и хвърляше всичко, което докопаше, пред безстрастния поглед на родителите си.
— Какво искаш да ти кажа, мамо? Правя го заради него. Ще занеса просто един букет. Също като онзи, който той ми подари в деня, когато ми предложи да се оженим. Това е символ. Няма значение, че е в гражданското — отсече по-младата.
Беше слаба като скелет и носеше къси дънкови панталони, бяла блуза и маркова чанта в едната ръка. Вървеше из оранжерията с равнодушието на модел на модно ревю.
— Чували ли сте по-абсурдно нещо? — отвърна майката, поглеждайки с широко отворени очи към Оливия.
Беше клонинг на дъщерята, минал през годините, бременностите, пластичните операции, със същия модел чанта, но значително по-голяма.
Оливия ги слушаше със съсредоточена усмивка, докато подкастряше с ножичка един бонсай с усърдието на хирург. Майката се приближи до нея.
— Вие какво смятате?
Тя я погледна с малките си сини очи над очилата.
— Че един букет камелии не вреди на никого, освен ако човек не е алергичен. — Тя вдигна очилата си. — Освен това означават „ще те обичам вечно“. Не е зле като за начало.