— Здравей, скъпа. — Целуна ме с две въздушни целувки, а после закръжи около мен като сателит. — Майчице, колко си кльощава! И изглеждаш така, сякаш те е прегазил влак. Приятно ми е. Аз съм Гала.
— На мен също — успях да смотолевя след обидата, която ми бяха нанесли с такава изисканост, докато се опитвах да си спомня с какво съм облечена.
— Предполагам, че я водиш, за да избере нещо — каза тя на Оливия, която се отправи към вътрешността, сливайки се със светлината. — Да отидем да видим какво можем да направим с теб.
Последвах жената викинг из едно помещение с висок таван и плъзгащи се врати. През големите балкони нахлуваше светлина, а наоколо, в идеален военен строй, имаше стотици закачалки, на които бяха окачени рокли, блузи, ефирни поли с карамелен цвят. В дъното — огледало в цял ръст, в което отражението ми изглеждаше още по-едноцветно, инкрустирано сред тази красота, и един екстравагантен шезлонг в тюркоазен цвят, на който седна Оливия.
На минаване докоснах с върховете на пръстите си платовете, сякаш бяха крила на пеперуда. Гала обиколи с впечатляващите си метър и осемдесет помещението, изчезна и се върна с лилиите в една ваза, която постави до прозореца. Изпадна в захлас пред тях. Каза, че били импозантни. Точно от каквито имала нужда. По онова време аз още не разбирах езика на цветята. Но тези вече говореха за изключителното ѝ кокетство. Русата ѝ коса беше сплетена настрани в младежка плитка, която я правеше да изглежда по-млада от нейните четирийсет години. Имаше зелени очи, инкрустирани като два аметиста в овалното ѝ кукленско лице, и устни, които сякаш винаги бяха готови да се целуват. Високото ѝ едро тяло, разкошно на всички стратегически места, които я провъзгласяваха за жена, беше облечено с вкус, но не пропускаше да покаже я рамо, я коленете или част от великолепните гърди. Въпреки това тя упорито търсеше да открие всяка една от едва забележимите промени на тялото си и често въздишаше по изгубената младост. Гала бе работила, както сама казваше, „от всичко по малко“ и една от работите ѝ като модел на големи размери я бе свързала с дизайнера на „Колибри“. Бяха станали съдружници, но по време на кризата бе продала своя дял от бизнеса и се бе върнала в категорията на служителка. Оттогава отговаряше за единствения шоурум на фирмата в Мадрид. Даваше под наем дрехи за празници и събития на актриси, телевизионни говорителки и всякакви известни жени в града. По-късно узнах, че Оливия снабдява с цветя Гала в замяна на дрехи. Същата операция, която се готвеше да извърши тази сутрин срещу букет бели лилии, чиито цветове скоро щяха да се разтворят с формата на морски звезди.
— Защо не пробваш тази? — предложи ми тя, докато вървеше към мен с вталена рокля с цвят на зелена ябълка в ръце.
— Но аз не мога да я платя — побързах да кажа. — Току-що се преместих и…
— Хайде, момиче. Само трябва да я пазиш добре, да кажеш откъде е, ако някой те попита, и след една седмица да дойдеш и да я смениш с друга. — Постави роклята върху мен, сякаш бях картинка за изрязване. — Имаш късмет, слаба си като вейка. Ще ти станат моделите от ревютата, които не можем да продадем. Ако аз искам да вляза в една от тези рокли, ще трябва да си изпиля кокалите наполовина. Много харесвам зелени рокли.
Гала ме побутна лекичко към един ъгъл, дръпна тежката завеса от червено кадифе и ме скри зад нея като фокусник. Докато събличах дрехите си, залепнали към тялото ми от потта — дънки, тениска с неопределен цвят, който някога е бил кафяв, и овехтели сандали, — чух да си говорят отвън.
— Това ли е твоят красавец адвокат? — попита я Оливия.
— На тази снимка не е толкова красив. — Тя отново се засмя. — На тази да. Но да не вземеш да се влюбиш в него.
— Разбрах. От месец сте заедно. Потиска ли те толкова стабилност?
— Вече започна да се прави на Отело. Истинско бедствие е. Онзи ден се разсърди, защото ме хвана да изпращам тази снимка на бившето си гадже.
Настана тишина, нарушавана от бръмченето на вентилатора.
— Може би нямаше да се подразни толкова, ако не беше толкова разголена.
— Защото ми се вижда малко пъпът? Горкият твърдеше, че му липсвам. Смятам го за хуманитарен жест.
— Скъпа, преливаш от доброта. Истинска неправителствена организация за заслепени от любов мъже.
— Любов? — Отново се засмя. — Кой говори тук за любов?
Успях да се вмъкна в роклята, която ухаеше на ново, и преди да изляза, помирисах мишниците си и установих с ужас състоянието на ноктите на краката ми — неравни и с напукан розов лак. Излязох от пробната на пръсти.
Двете жени ме огледаха.
— Не — отсече Гала. — Зеленото не е нейният цвят. С тази кожа и с толкова черната си коса прилича на зомби.