— Вярно ли е, че може да се ядат? — попитах я, като си спомних филма.
Тя наклони глава като малко кученце и се усмихна.
— Е, сигурно може, ако си коза.
Аз също ѝ се усмихнах. Подбрах цветята с вниманието на кастинг режисьор. В крайна сметка щяха да бъдат нейните модели. После ги увих несръчно с панделка, която стегнах силно, сякаш исках да ги удуша. Може би Аурора не знаеше, но ненапразно невенът е цветето на мъката.
Изкушението на дюлевите цветчета
Започна да се смрачава. Оливия запали фенерите в градината, която внезапно сякаш се изпълни с рояк светулки. Аурора заприбира бурканчетата с боите; аз стоях все още в оранжерията сред маргарити и целофан и метях отпадъците, зашеметена от сладкия им дъх… и точно тогава видях една руса нимфа, увита като бръшлян около нашето маслиново дърво. Там беше Гала, сякаш поникнала от стъблото, поглъщайки енергията му.
През това време Оливия говореше на входа с някого.
— Значи, не ти е оставил нищо за мен?
На светлината на уличната лампа и през растенията успях единствено да различа коса, която се полюшваше нервно при всеки жест.
— Не, днес не, Виктория. — Оливия замълча. — Така ли ще продължаваш? Знаеш какво чувстваш. Той също…
— По дяволите, Оливия, де да беше толкова лесно.
— Лесно е.
— Той би могъл да е малко по-ясен.
— Ясен е.
— Не, не. Трябва да съм сигурна и да преценя ситуацията, а и няма само аз да правя всички стъпки, нали така? — възрази другата с енергичен, но леко глух глас.
— Виктория — прекъсна я Оливия, — нима смяташ, че можеш да въведеш тези данни в ексел, за да ги подредиш? Наречи ме романтичка, но смятам, че чувствата не подлежат на аргументиране. Когато човек мисли, не чувства, а когато чувства, не мисли. Между другото, защо не влезеш да изпиеш чаша вино с нас? Тук са момичетата.
Настана тишина, нарушавана от пръскачката, която бе започнала да полива растенията при входната врата.
— Добре, но само една, иначе Пабло ще се разсърди.
В гласа ѝ се прокраднаха нотки на тревога.
— Ами нека се разсърди.
Двете жени тръгнаха, хванати под ръка, към градината и аз отново се скрих сред маргаритите. Почти веднага се разнесоха шумни поздрави и смехове. Оливия влезе в задната стаичка и извади бутилка вино и няколко чаши. Когато се готвех да се сбогувам, тя застана пред мен, като си сваляше престилката и си разпускаше косата.
— Марина, стига си шпионирала и ми помогни да занеса това. Ще те запозная с едни приятелки.
Мисля, че никога не бях срещала толкова стремителен човек като Виктория. Все едно че се движеше на забързан кадър. Имаше буйна кестенява коса с бретон, който тя духаше, за да го отметне от лицето си, строги черти на лицето, високи скули, голяма уста, малки гърди, дребно атлетично тяло, облечено с дрехи, подходящи за офиса на „Корте Инглес“.
— Днес не мога да остана дълго. Трябва да се прибера. — Остави чантата и лаптопа на един железен стол, разрови се в нея, провери мобилния си телефон и седна. — Обещах на децата, че ще ги целуна, преди да заспят, иначе Пабло пак ще мърмори, че все ме няма, отгоре на всичко трябва да приготвя пудинга за вечерята на свекърва ми, кълна ви се, че ми писна тази вещица да ме критикува, че не съм готвела, само ако знаеше, че Пабло ходи да я вижда само защото аз настоявам, с една дума… — Тя вдигна очи, потърси нещо в главата си и отново се върна при нас. — Знаете ли? Днес прочетох статия за жените сандвич. Ужасно е. Чувствам се жена сандвич — още не съм нахранила децата си, а вече давам ядене на родителите ми и на свекърва ми… Отгоре на всичко, преди да си легна, трябва да изпратя няколко имейла и да коригирам документа, който ще представя утре на съвещанието… А и онези гадни китайци, знаете ли какво казаха? Че няма да преговарят с жена! — Тя издуха бретона от лицето си, погледна мобилния си телефон. — А шефът ми им каза: „Да, но тя е най-добрата, така че ще трябва да преговаряте с нея“, но за всеки случай ще заведа и помощника ми, който има пенис като тях, какво ще кажете? А, и да не забравя, за бога, да се обадя на майка ми, на която ѝ откриха висока захар, и трябва да я заведа да си направи изследвания, защото ако не отида с нея, няма да си ги направи, както ви казах, жена сандвич, а след работа трябва да отида на родителска среща, за да решим какви маскарадни костюми ще направим на децата за Свети Патрик. Казах ли ви, че ги преместих в едно английско училище? Най-голямата грешка в живота ми! Имам повече задължения от тях. Всички майки са богати, красиви и умеят да приготвят мармалади и бисквити с невероятни форми, така че с малко късмет мога да ги накарам да ми завидят.