Мисля, че каза това, без да си поеме дъх, а на нас дъхът ни секна. Започна да праща съобщение със свръхзвукова скорост.
— Вики, ако продължаваш така, ще се поболееш — предупреди я Гала, без да я погледне, докато разлистваше нехайно едно списание за декорация.
После нимфата събу обувките от белите си крака, постави ги върху стола на Аурора, която си свиваше цигара, и започна да се люлее.
— Пабло не може ли да ти помогне? — попита художничката таксиметров шофьор, като запали цигарата и я поднесе към устата си. — По дяволите! Виждате ли? Казах „да помогне“. Самите ние се предаваме.
— Хайде, стига си се самобичувала. — Оливия изгуби търпение и стана. Косата ѝ падаше на фини нишки върху раменете. Разви маркуча. — За да се разтовари от целия този стрес, Виктория има нужда да се разтуши с нещо извън къщи и извън работата.
— Не казвай „с нещо“, кажи „с някого“ — подхвърли Гала шеговито.
Нашата Галатея и Оливия размениха погледи крадешком, сякаш знаеха за какво говорят.
— С някого? — попита Аурора, след като изпусна дим.
Виктория се почеса по косата.
— Да не започваме. Просто е фантазия и тя ми е достатъчна. Освен това тази седмица нямах време да отида на фитнес. — Изсумтя на три такта, погледна ноктите си. — Както и да е, на кого му пука дали ще изглеждам идеално след раждането?
— На теб! — каза Гала, отворила широко кукленските си очи. — Не става дума да изглеждаш идеално, но трябва да се бориш поне малко срещу закона на гравитацията! Има „операция бикини“, има и „операция любовник“…
Сред дърветата прозвуча смехът на Оливия. Водата от маркуча попиваше в земята. Мирисът на природа изпълни въздуха.
— Вие не сте в моето положение. Аз имам семейство.
Погледна мобилния си телефон. В далечината се чу сирена на линейка, която придаде на думите ѝ драматичен звуков ефект.
— Вярно е. — Гласът на Оливия сега идваше откъм стената в дъното. — Вместо да се възползваш от това, че един мъж иска да те освободи от напрежението, ти не предприемаш нищо.
— Между другото, какво знаем за него? — попита Гала, люлеейки виното в чашата си. — Има ли някакъв напредък?
Виктория се обърна към нея и понечи да каже нещо, но замълча. После си наля още вино и предложи и на мен.
— Внимавай с тях, Марина. Имат лошо влияние.
Усмихнах се. Мисля, че отдавна не бях чувала нещо толкова освежаващо. После Оливия ни напръска краката с маркуча, за да ни разхлади, и над градината прелетяха ругатни и смехове.
По-късно Виктория ми разказа, че е компютърен специалист, макар че една нейна фраза вече ме бе накарала да се досетя.
— Проблемът е, че днешните жени сме като революционен софтуер, инсталиран в остарял компютър, затова не отговаря и предизвиква късо съединение.
Смяташе, че има добра работа, но живееше в постоянно очакване на повишение, което така и нямало да се случи, докато живее в Испания.
Имаше малки ръце, сякаш създадени да работят с компютър, с изгризани нокти и кожички. Животът ѝ протичаше между Мадрид и Токио, където беше фирмата ѝ, и тя твърдеше, че ако не са мъжът ѝ и децата ѝ, щяла да живее извън Испания. Имаше две деца, Раул и Едуардо, на шест и четири години, алергични почти към всичко като баща си, и макар че предпочиташе да не мисли за това, знаеше, че оставането ѝ в страната спира кариерата ѝ.
— Отгоре на всичко ми предложиха да се преместим за известно време в Ню Йорк. — Всички нададоха радостни възгласи. — Още е рано за поздравления.
— Защо? — попита Аурора, изпускайки кръгче дим във въздуха.
— Пабло смята, че идеята не е добра — отвърна Виктория.
— Защото няма какво да губи, но ти имаш, така ли? — възмути се Гала.
— Не, Пабло просто мисли за децата — защити го тя. — Смята, че не е подходящо място за семейство. И донякъде е прав. Но според мен би било от полза за момчетата… Не знам.
За миг Гала изгуби търпение и равновесие на стола, на който се люлееше. Оливия я задържа.
— Но ти също не искаше да се местите от квартала! — възмути се Гала. — Доколкото си спомням, по негово настояване отидохте да живеете в онова предградие на края на света.
— Той предпочита мисионерската поза… а тя — позата люлка, което е много по-обезпокоително — заключи Оливия, за моя изненада.
— Престанете най-после!
Виктория им отправи убийствен поглед и продължи да лющи нервно лака на показалеца си.
— Пабло е чудесен баща.