Гала затвори списанието.
— Това е голяма новина за синовете ти, но мисля, че говорехме за теб.
— Наистина сме много различни — продължи компютърната специалистка, — но в едно нещо сме единодушни — че не правя достатъчно.
— За бога! — възмути се Аурора. — Но защо накрая винаги ние сме виновни за всичко?
— Е, не ми го казва, но знам, че го мисли — поправи се Виктория. — И е вярно, момичета, не се справям. Още майка ми го казваше, когато ме питаше каква искам да стана, като порасна, а аз ѝ отговарях като Дейвид Боуи: „Искам да бъда всичко.“ И вижте ме сега.
Оливия постави маркуча в саксията, окачена на едно дърво, и сложи ръце на кръста.
— Ама че хрумване, скъпа. Да искаш да имаш семейство и работа!
— Като мъж? — продължи в същия тон Гала. — Много си ексцентрична.
— Така ли? — измърмори тя полуусмихната, докато гледаше крадешком мобилния си телефон.
Разнесоха се отново смехове.
Този път аз напълних чашите. Според Оливия Виктория беше ярък екземпляр, страдащ от „синдрома на всемогъщата“. Бе решила да се справи с всичко, но този план не допускаше грешки — най-добрата майка, най-добрата снаха… не, не добра, а перфектна. Така шефът ѝ не би могъл да я упреква, че пренебрегва фирмата заради децата си, нито мъжът ѝ — че е майка, която постоянно отсъства от къщи. Резултатът:
— Божичко! Ще изпратя съобщение вкъщи. Часът е десет. Ще ми вдигне скандал. А ако не успея да редактирам документа, утре ще ме изритат от работа.
Тогава Оливия взе от ръцете ѝ мобилния ѝ телефон и я погали по бузата.
— Поне веднъж помисли малко за себе си, моля те — прошепна ѝ тя и сякаш я накара да застине за няколко мига. — Заслужаваш го.
Единственият начин, който Виктория бе открила, за да успокои тревожността, която разочарованията в живота ѝ предизвикваха в нея, беше да е постоянно заета и да се подлага на ежедневен стрес. Затова, когато се прибереше вкъщи тази вечер, вместо да си вземе душ и да се отпусне, като изпие чаша вино пред телевизора — както би направила, ако живееше сама, — тя щеше да обуе чехлите си, да отиде, тътрейки се, до стаята на децата и да полежи в леглото на всяко от тях. После щеше да подреди чантите им за училище. Щеше да отиде в кухнята, да извади маслото, хляб и три вида колбаси и да им приготви сандвичи за междучасието; да постави на масата чашите за сутринта, три вида зърнени закуски — с шоколад за Едуардо, с мед за Раул и мюсли за Пабло, да свари на стъклокерамичния котлон паста с месо за вечерята утре и накрая, почти призори, щеше да седне в леглото с включен лаптоп на коленете, със зачервени очи, вперени в монитора, и да прегледа имейлите и документите за следващия ден. Един следващ ден, в който Пабло, когото тя щеше да прегърне искрено, след като оставеше лаптопа на земята, вече щеше да хърка. Той щеше да се погрижи да постави съдовете в съдомиялната машина и да заведе децата на училище, преди да отиде на работа. А когато щяха да се видят отново вечерта, докато момчетата ядат пастата с месо, Пабло щеше да я целуне по челото и да я попита, усмихнат, къде е била до толкова късно предната вечер.
По-късно узнах, че Виктория бе живяла с майка, пристрастена към хапчетата, за която също се бе грижила, въпреки че не е било нейно задължение. В един определен момент бе решила, че не иска отново да страда. Че ще се задоволи с мъничко щастие, стига да е стабилно. Също както Гала беше закотвена в нестабилността, така и Виктория беше способна да се подложи на лоботомия, за да не наруши своята толкова скъпа стабилност. Щеше да се самозалъгва до безкрай.
— Обичам Пабло. Имаме общ проект. Проблемът е, че… не знам… сякаш сме се превърнали в доставчици на храна за децата.
— По дяволите, каква фраза само…
Гала изпи остатъка от виното си наведнъж.
— Но нищо не се е случило, нито ще се случи между мен и Франсиско — предупреди Виктория, снижавайки глас. — Не ставайте гадни.
В онзи момент не навързах нещата. Нито предположих как щеше да се развие цялата тази история.
— Но защо не? — контраатакува Гала. — Работиш като вол, издържаш семейството си…
— А мъжът ти може да е страхотен, но не ти обръща никакво внимание! — ядоса се Оливия.
— Колко си нетактична, Оли — укори я Аурора. — Защо не я оставите на мира?
— Обръща ми внимание — защити го Виктория. — Само че биоритмите му са различни, а аз винаги се връщам вкъщи уморена. Мажа се с крем против разширени вени и си лягам. — Изпъна гърба си, който изпращя като тръстика. — Виждате ли? Цялата съм в контрактури.
— Разбира се, защото не правиш секс, скъпа. — Оливия седна с достойнство. Останалите сдържахме смеха си. — Ако си позволиш малко радост, връзката ви ще се подобри. Ще изглеждаш по-хубава, по-щастлива, с друг блясък на кожата.