— Това е пълен мит — заяви Гала.
— Блясъкът на кожата ли? — учуди се Оливия. — Какво разочарование.
— Кое е мит? — попита Виктория.
— Това, че ще подобри отношенията ви. — Галатея повдигна едната си вежда. — Често съм с женени мъже и това, че се примиряват, не означава, че „една любовница ще подобри връзката ви“.
Аурора съзерцаваше сцената, сякаш беше в киносалон.
— А нямаш ли угризения? — попита тя внезапно с невинен поглед.
— Аз? — Гала се усмихна. — Да не си луда? Кой е обвързаният? Аз не съм. Всъщност точно затова не се обвързвам. Ценя много независимостта си и така ги възпирам да отиват по-далече. — Тя започна да си вее със списанието. — На мен се пада най-хубавата част. Докато нямам контакт с жена му, всичко е наред. Затова, когато съм с женен мъж, не обичам да бъда в къщата му. Докато на някои жени им доставя удоволствие.
— Удоволствие? Това ли е женската солидарност? — възмути се Страдащата красавица.
— Аз не вярвам в хромозомното приятелство — прекъсна я Виктория, докато пращаше съобщение по мобилния. — Ние, жените, можем да бъдем страхотни приятелки, но не поради факта, че сме жени.
— Тук си права — продължи Гала. — Но наистина да гледаш снимките ѝ, да се бършеш с кърпите ѝ, да се чукаш в леглото ѝ… Признавам, че това вече ми идва много. Но не става дума за угризения. Знаете ли какво направи веднъж един тип? Когато излязох от банята, отвори гардероба и ми предложи молива за очи на жена си. Можеше ли да повярвате?
— Молива за очи! Това е непростимо! — възкликна Виктория иронично. — Какъв негодник!
Виктория влязла за пръв път в цветарницата, за да убие времето, и не купила нищо, но Оливия чула, че си уговаря среща за закуска с някакъв мъж. После се оказало, че това е привлекателният археолог, който на няколко пресечки от там търсеше изгубените следи на останките на Сервантес. Запознала се с него, когато фирмата ѝ получила поръчка за свръхмодерна програма за локализиране на човешки останки.
Един ден чакала новия си приятел в градината и понеже идвала от изложба на Антонио Лопес в музея „Тисен“, попитала Оливия кое е цветето, което той рисувал с такъв свръхреализъм. Стояла с часове пред тази картина, хипнотизирана от цветята, и по някаква причина изпитвала нужда да ги види отново. Оливия ѝ отговорила, че това е цветът на дюлята. Тя ги поръчала, без да знае, че са цветове на дърво. Когато се върнала една седмица по-късно, внесла в дома си — без да подозира — две клонки, на които било разцъфнало цветето на изкушението.
Точно по същото време на Оливия ѝ хрумнало да окачи на вратата на оранжерията табела със значението на цветята. И в зависимост от това кой от двамата чакал в оранжерията, очаквало го цвете, което му предавало послание. Вярно е, че Оливия първа започнала играта, въпреки че те никога не заподозрели това. По този начин подхванали любопитен кодиран диалог — чрез цветята се осмелявали да си кажат онова, което било твърде неудобно да изразят с думи, и разбира се, криело по-малко рискове, отколкото опасните съобщения по мобилния телефон. Виктория се пристрастила към градинската теменужка — в началото предпочела да бъде предпазлива и му оставила пъстра теменужка: „Мисли за мен, както аз мисля за теб.“ Той отговорил с розов божур: „Харесваш ми, но съм твърде срамежлив, за да ти го кажа.“ А тя контраатакувала с бяла теменужка: „Уважавам те.“ На което той отговорил с бял божур: „Късметлия съм, че те имам“, а тя със синя теменужка: „Бих се доверила на любовта ти“, на което той само можел да остави огромен слънчоглед, за да покаже „обожанието“ си, а тя рискувала с жълта теменужка: „Изпълнено с поезия желание.“ Тогава той, слагайки си главата в торбата, отговорил с една оранжева: „Неустоимо физическо желание.“
И тук останали.
Виктория обаче неизменно носела вкъщи цветове на дюля, въпреки че синовете ѝ кихали неудържимо, когато минавали край тях.
— Според мен, Виктория — каза Гала, боса и повдигнала се на пръсти, за да прочете табелата с езика на цветята, — двамата сте толкова загорели за секс, че това вече може да се уреди единствено с огромна червена гладиола.
— Обожавам гладиолите — въздъхна Аурора. — Трябва да нарисувам някоя. И какво послание изпращат?
— Ясна и категорична покана за секс — отвърна Оливия, седнала в люлката на маслиновото дърво. — Послушай ме, Вики, сексът има лечебни свойства. Стимулира производството на серотонин и допамин, които повишават защитните сили на организма и ни правят щастливи и спокойни, подобрява мозъчното кръвообращение и сърдечната дейност… — Тя се залюля игриво. — Аз никога не съм можела да се лишавам от секс и имам желязно здраве.