А кои бяха преследвачите на Касандра?
Мъже, на които им беше интересно да укротят звяр, или с други думи, да я накарат да се влюби — питърпановци с охолен живот, неверни съпрузи или…
— Или всичко заедно, като последния — призна тя с горчив тон, докато оправяше косата си и я прибираше отново на опашка. — След много откази, защото в ушите ми звучаха предупрежденията на баща ми и на монахините от училище, включително препоръките на шефа ми, отстъпих.
— Станала си му любовница — заинтересува се Гала.
Касандра кимна с глава.
— Най-лошото е, че се хванах като глупачка на най-изтъркания номер: „Нещастен съм в брака и бих се радвал някой да ме накара да изпитам истинска любов.“
— И си се постарала да изпълниш тази заръка, да „го накараш да изпита истинска любов“, за да не го разочароваш — допълни Оливия, докато ни пълнеше чашите.
Касандра я погледна, явно изненадана, че е толкова предвидима.
— Чувствам се толкова глупаво. Дори си купих книга за сексуални техники! — оплака се тя, докато охлаждаше челото си с чашата. — Използвах времето до следващата ни среща, за да се подготвя, като пренебрегвах здравето си, приятелите си, докато накрая…
Тя млъкна. Все още класифицирана информация. Погали бенката до устата си.
— Докато накрая си осъзнала, че през краткото време, когато сте били заедно, той иска само да се чука — предположи Гала, експертка по чуждия живот, докато тялото ѝ на снажна нимфа отново се залюля на двата крака на стола.
Касандра махна ластика на опашката си и най-после косата ѝ се разпиля на раменете.
Толкова била обсебена да измисля нови начини, за да му се хареса, че забравила нещо важно — факта, че е женен. Докато тази сутрин, когато го видяла в градината заедно с жена му и дъщеря му, бруталната реалност я връхлетяла и почувствала такава болка в гърдите, че не можела да диша.
— Но вече си знаела, че е женен — каза Аурора, след като кихна няколко пъти.
— Много е сложно — въздъхна Касандра. — Днес, когато ги видях, се случи нещо, което… но това е много заплетена история, трудно е да се обясни за една вечер.
Не можа да продължи. Наля си още вино.
— Какъв негодник — отсече Гала. — Виждате ли, че съм права? Надценяваме любовта.
— Не става дума само за това. Нали се казваше Гала?
Касандра направи пауза, а Гала кимна утвърдително.
— Проблемът е, че има манипулатори, които си играят с думите — заяви Аурора.
Виктория, която не изпускаше нито дума от тази история, сякаш виждаше злочестото си бъдеще в триизмерно изображение, чоплеше последния нокът, на който все още имаше лак. После се замисли.
— И вие искате да се забъркам в подобна каша?
Касандра също се замисли, може би допълваше в главата си останалата част от сложния пъзел на тайната си. Откопча две копчета на блузата си. Окачи сакото на облегалката на стола. Свали малките блестящи обици, пръстена и часовника и ги прибра в чантата си. Сякаш внезапно бяха започнали да я дразнят или пък ѝ навяваха спомени.
На следващия ден двете с Оливия щяхме да кръстим клиничната картина на Касандра „синдром на супержената“. Всичко в нея — езикът на тялото, увереността на жестовете ѝ, начинът, по който размахваше кредитната си карта, умението, с което боравеше с думите и ги навързваше в елегантна реч, крещеше: „Нямам абсолютно никаква нужда от мъжете“, с което отдаваше почит на баща си. Също поради тази причина предпочиташе да се съсредоточи върху работата си. Знаеше, че когато се отдава на другите, се раздава прекалено, но самовзискателността ѝ я караше да се стреми да бъде най-добрата — както в любовта, така и във всичко останало.
— Не бъди толкова категорична, скъпа. Уверявам те, че има прекрасни мъже — заяви Оливия. — Да не би да те е страх от тях и избираш онези, които биха потвърдили думите на баща ти?
Касандра се обърна към нея гордо.
— Да ме е страх? От тях? Ха! Би трябвало да видиш как ме гледат в министерството. Колегите ми се разтреперват само като ме видят да влизам в залата за преговори.
Според Оливия супержената била проектирана от онези майки феминистки — около нейната възраст, — които са се борили за еманципацията на жените, но не са могли да я изпитат: „Не се влюбвай. Не се омъжвай. Не раждай деца.“
Случаят на Касандра ни се изясни, когато вече бяхме изпили трета бутилка и в момент на пиянство, присъщо по-скоро на пижамено парти, Гала ни попита как е бил „първият ни път“. Сега, в края на това дълго и странно лято, мога да кажа, че в живота на една жена има две юношества, които съвпадат с моментите ѝ на „какавида“ — на петнайсет и на четирийсет години.