Касандра се протегна с вдигнати нагоре ръце и изпод шемизетата ѝ се подаде медальон с образа на Богородица. После стана и се заразхожда из оранжерията, накрая се спря пред една висока синя орхидея, сякаш цветето я беше избрало, а не обратното. Стоеше срещу него неподвижно, докато орхидеята я гледаше втренчено с все още единствения си разтворен цвят.
В далечината изсвистя гума на автомобил. Две котки мяукаха ожесточено, оспорвайки си територията на улицата. Боклукчийският камион започна да изпразва контейнерите и в далечината се разнесе трясък от счупени стъкла.
„Не може ли всичко да е по-просто?“ — помислих си, докато помагах на Оливия да навие дългия маркуч. Кое звено от веригата блокираше? На теория това бяхме ние.
И ето ни тук.
Четирийсетгодишни жени, с образование, с опит, със свобода за ролята, която да поемем, с възможност да избираме.
И именно това беше проблемът. Че трябваше да избираме.
Кариера? Семейство? Изглеждаше невъзможно и двете. Или поне не всичко наведнъж. Защо?
Оливия се прозя и прозявката ѝ постепенно ни зарази една по една, докато очите ни се навлажниха. Нощта също се прозя с ухание на влажна пръст.
Скромността на теменужките
Почти неусетно беше минало полунощ и в тези часове отвъд желязната ограда на нашия малък оазис ни подвикваха прибиращи се в хотела си русокоси пияни туристи, поздравяваха ни пиарите на близките заведения, а съседите отгоре ни шъткаха всеки път когато се разкикотехме истерично.
Аурора плачеше, сега вече истински, докато разказваше на Гала за последната грубиянщина на Макси. Гала я прегръщаше, опитвайки се да ѝ вдъхне кураж, като от време на време ѝ пробутваше цитати, заети от някоя книга, Оливия се смееше с особен птичи смях, който, както после разбрах, предизвикваше в нея бялото вино, аз бях все така потънала в аутизма си, а Виктория погледна за пореден път мобилния си телефон.
— Какъв ужас. Два часът след полунощ. — Въздъхна. — Аз съм ужасен човек и безотговорна майка.
— Ще престанеш ли да говориш такива неща? — възмути се Гала.
— Най-вече защото твоите мъничета са при теб. — На лицето на Оливия се изписа нежност. — Нямаш представа колко е важно това.
Виктория се облакъти на масата с жест, който сигурно бе възприела от отрочетата си.
— Вярно е! Чувствам се виновна за всичко! Аз съм пълен провал!
Започна да изрежда на пръсти: чувствала се виновна, когато се връщала вкъщи и децата били заспали, също, че не е поискала да работи на намален работен ден, включително заради това, че не прави гадните мармалади за Свети Патрик! Хвърли телефона в чантата и я затвори рязко, сякаш искаше да го заточи там до живот.
— Ако искаш, ще ти донеса власеница от манастира на босите тринитарки.
Гала намигна на Оливия и намести пищните си гърди в роклята.
— Не, от тринитарките би трябвало да ѝ донесеш друго — подигра се Оливия. — А и за какво ти е?
— Да приготвям мармалади? Например за да се впиша като примерна майка в асоциацията на родителите.
Внезапно сякаш си спомни нещо. Отвори чантата отново, извади огромен черен бележник, надраска в него два реда.
— Всемогъща госпожо, дори героите си имат слабо място.
Оливия постави ръка върху бележника, което разтревожи видимо Виктория.
— И си позволи да грешиш — каза Аурора с насълзени очи.
— И да се чукаш — добави Касандра, като вдигна чашата си. — Мъничко. Възползвай се, вече си изпълнила задълженията си към всичко останало.
Гала подаде на Страдащата красавица кърпичка и реши да атакува фронтално.
— Между другото, феминизмът ни устрои идеален капан — каза тя, като заваляше думите.
— Как може да говориш така? — възмути се Аурора и се отдръпна от нея.
— Виж само Виктория! — настоя Гала.
Внезапно грабна бележника на Виктория и го размаха във въздуха — часът бил два след полунощ, пиела вино с приятелките си, след като е работила като луда, но не преставала да гледа мобилния си телефон и да попълва списъка с безкрайни задачи, които само един Флеш Гордън можел да изпълни, че се съсипвала от работа през деня, а вечер се строполясвала изтощена, с мускулно напрежение и храносмилателни неразположения. Гала ѝ върна бележника и Виктория го запрати в чантата си още по-гневно, отколкото мобилния си телефон. Въздъхна.