— И се тъпчеш с анксиолитици, нали? — предположи Касандра, а Виктория кимна със сведени очи. — Имаш японска депресия — заключи тя.
— Каква депресия? — разтревожи се Виктория.
— Така я нарича психотерапевтът ми. Някои хора се депресират и не стават от леглото, а други, като нас, сме толкова наивни, че работим до изнемога, за да не мислим за живота си, и междувременно изправяме тази страна на крака!
Тя приключи обяснението си с бързо пърхане на миглите.
— И да получаваш благодарност от някого? — добави Гала. — Дори не си позволяваш да доставиш радост на тялото си.
— Депресирате ме, по дяволите! — извика възмутено Виктория.
Стана и се заразхожда в прохладния мрак на оазиса ни: всички сме били отвратителни, отвратителни… но всъщност сме били прави, призна. Била следвала всички правила, за да бъде удовлетворена жена. Но истината била друга — пелтечеше тя, докато се опитваше да измъкне тока на обувката си от един процеп в плочите, — за която Пабло нямал вина.
— Вкъщи можехме да безпокоим майка ни, но не и баща ни. Времето на татко беше негово, а това на майка ми — на всички. Татко си имаше кабинет, а мама гледаше деца, докато се опитваше да чете Вирджиния Улф в хола.
— Точно Вирджиния Улф! Това е върхът! — изсмя се Гала.
— Като говорим за Улф, хрумна ми един експеримент — каза Оливия. — Да видим… Внимание — колко от вас, когато сте живеели в двойка, сте имали собствена стая?
Настана мълчание, през което се отдадохме на алкохолен размисъл.
— Имаш предвид кабинет? — попита Касандра. — Е, мен не ме бройте, защото никога не съм живяла с друг.
— Няма значение. Дори да е баня. Собствен килер. Каквото и да е. Кътче в къщата, където да се усамотим и което да е само наше. — Всички се спогледахме, без да мигнем. Оливия кимна доволно с глава. — Тогава би трябвало да започнете от това, не мислите ли?
И аз внезапно си спомних за кабинета ти, в който ти се затваряше да четеш, да работиш или да сърфираш в интернет, дори „Питър Пан“ бе твоя територия. Беше любопитно, като се имаше предвид, че на теория аз прекарвах повече време вкъщи. Виктория разказа как в къща от двеста квадратни метра Пабло имал кабинет, децата — стая за игри, а тя не можела да припознае като свое нито едно помещение в дома си. Останалите също. Гала се върна назад и ни отведе до единствения момент, в който според нея била на косъм да се омъжи. Почти никога не искал да бъдат при него, срещали се обикновено в хотел или в нейния апартамент. Случаят на Аурора беше най-странният. Макси бе окупирал цялата ѝ къща.
— Колко любопитно — замисли се Виктория. — Всички се борим да заемем мястото си в кабинетите, а още не сме си направили свое ъгълче в дома си.
— Е — върна се Оливия към потенциалния любовник на Виктория, — сега можеш да потърсиш този оазис при друг…
— Няма да застраша стабилността на семейството ми — заяви тя.
— Ако това е важно за теб, добре. — Оливия се усмихна и се облакъти на масата. — Всъщност си направила най-умния избор за човек като теб — избрала си мъж, за когото си сигурна, че няма да те зареже.
— Колко груба си понякога — възмути се Виктория.
— Извинявай, скъпа. От виното е.
Във всеки случай — продължи Оливия, докато подпираше с ръка главата си, за да не клюмне— не вярвала, че някоя от нас би искала да се върне в праисторията, от която тя идвала — да иска разрешение, за да си открие банкова сметка или да напусне страната… При това тя изобщо не била феминистка.
— Добре, добре. Това вече го знаем, Оливия — каза Касандра с досада.
— Но аз мисля, че трябва да се освободим включително и от лозунгите на стария феминизъм! — прогърмя гласът на Гала.
— Глупости — възмути се Аурора. — Не съзнаваш какво говориш. Трябва да продължим да бъдем такива. Феминистки. Повече от всякога. Най-малко заради това, че ако други не се бяха борили, Касандра, ти никога нямаше да можеш да станеш дипломат.
Този коментар развесели супержената, която в момента отваряше сръчно нова бутилка вино.
— Да бе, и сега, когато мога да съм дипломат, откъде да изнамеря мъж, който да е на нивото ми и да ме следва от местоназначение на местоназначение? — Изсмя се с лека горчивина. — Разбира се, можех да стана чиновничка във Външното министерство и да не мръдна от там. Но ако не прекося океана поне четири пъти в годината, ме хваща континентална клаустрофобия.
— Защо пък не? — възмути се Гала. — Според мен това е идеалният план!
— Но за тях не е — отсече тя и си разпусна косата отново. — Не съм подходяща партия, по-скоро съм проблем.