Виктория най-после доолющи лака на показалеца си. Аурора се разплака отново. Гала направи жест, все едно че иска да я удуши, но накрая я погали по косата.
— Проблем ще има гаджето ти или онова нещо, което е пораснало в къщата ти като бурен, ако се срещна с него. Щях да му смачкам фасона, ако природата вече не му го беше смачкала.
— Не го закачай! Има проблеми, но може да ги преодолее — изхълца Страдащата красавица неутешимо.
— Кога най-после ще разкараш този тип? — отчая се Оливия.
— Не желая да го разкарам. Само бих искала да вложи повече старание във връзката ни. — Тя се загледа унесено. — Защо не мога да имам нормален партньор? На четирийсет години съм, време е да престанем да живеем като тийнейджъри. Може да имаме дете…
— С Макси? — изпищя Гала и после я помириса. — Да не си се напушила?
Оливия закри с ръце лицето си.
— Помисли си много добре за това — каза Виктория. — Имаш ли дете, то е завинаги.
— И замразявай — възкликна Касандра с властен глас. Погледнахме я неразбиращо. — Да — продължи тя. — Аз имам замразени яйцеклетки за цяла ферма. Бих могла да заселя целия европейски континент. Така не рискувам да бъда осеменена в момент на депресия от първия срещнат, ако няма подходящи гени. — Тя кимна с глава, извади бележка от някаква покупка, написа на нея уебадрес и едно име и ѝ я подаде. — Послушай ме. Замразявай. Веднага!
Аурора ѝ прочете написаното на светлината на един от фенерите.
— Истинско чудо… — прошепна Оливия.
— Да замразяваш яйцеклетки, сякаш са хайвер на мерлуза? — удиви се Гала.
— …да станеш майка сама, при това когато ти поискаш — продължи Оливия замечтано.
Аурора ги наблюдаваше с широко отворени очи.
— Съжалявам, но главата ми не побира тези неща.
Върна листчето на Касандра.
— Може би защото никой не ги е сложил там, скъпа — забеляза Виктория, — но още не е късно за теб.
След време узнах, че връзките на Аурора винаги се развиват по един и същи начин, обусловени от възпитанието, което бе получила — започваше да излиза с някой мъж, който твърдеше, че я обожава. Някой, който бе страдал като нея. Ранено животно. Сирак. Целта — да го излекува с любовта си. Да му покаже, че животът може да бъде различен с нея. Да го спаси. И започваше да нарича това „любов“. Накрая си измисляше фантазия, в която ѝ беше по-лесно да живее… и в която сега живееше зле. В ложе от болка, в която Страдащата красавица чакаше партньорът ѝ най-после да се промени, да се превърне в образцов баща на семейство, в предан съпруг и да я събуди с любовна целувка. Такива неща.
— Не го познавате добре. — Някой подхвърли: „Не ни и трябва“, но тя не обърна внимание. — Понякога е чудесен. Истински кавалер. Пише ми невероятни писма и се държи много мило с мен, отстъпва ми да мина…
— Искаш да кажеш, когато влизаш някъде? — прекъсна я Гала. — Много малка компенсация, като се има предвид, че всичко останало ти му отстъпваш. Включително връзките си и текущата си сметка.
Настъпи тишина, нарушавана от соловото изпълнение на нашия щурец.
— Виждате ли? Любовта е гадна работа. — Касандра се сгуши в сакото си. — Послушай ме, замразявай! Веднага! И не се оставяй да зависиш от никого.
Аурора подсмръкна шумно и Гала я погледна укорително.
— Скъпа, трябва да решиш този проблем. Не може да плачеш за всичко!
— Сега не плача, по дяволите — избухна Аурора. — Имам алергия!
Сдържахме смеха си.
— Аз също — каза Касандра. — Имам алергия към социалния натиск.
— Това не е любов… — Сега Оливия се усмихваше странно. — А ти, Касандра, би трябвало да си разрешиш да се влюбиш истински.
— Аз? Вече не си разрешавам дори да погледна мъж — тросна се Касандра.
— Искам да кажа истински — настоя Оливия. — Невинаги се получава добре, но си заслужава труда.
— Истински? И какво означава да се влюбиш истински? — отправи ѝ скептичен поглед Виктория.
— За мен да се влюбиш истински, е… предполагам, когато е неочаквано. Неизбежно. — Тя потърка дългата си шия. Оранжевата ѝ коса се виеше на охлювчета на тила ѝ. — Когато това, което изпитваш към другия, дори те ядосва, че го изпитваш. И те плаши. Защото знаеш, че не е фигурирало в плановете ти, но не можеш да го избегнеш. Защото не идва, когато ти си предвидила да дойде. Истинската любов те изненадва и понякога те кара да губиш контрол. В замяна на това, ако ѝ се отдадеш и се осмелиш да ѝ се насладиш, няма нищо друго на света, което да те накара да се чувстваш по-жив.
Виктория се загледа в светлината на фенерите.