— Татко, кажи на мама, че съм добре. Да не се тревожи за мен. И че съм занесла урната в гробището „Ла Алмудена“.
— Добре, скъпа. Сега съм по-спокоен.
Искаше да каже, че тя ще бъде по-спокойна.
— Аз също.
Затворих мобилния и погледнах последните три кашона, които още не бях отворила, като се питах в кой от тях си, и внезапно нещо притисна гърдите ми и не можех да дишам. После помислих за майка ми и за това, че я бях лишила от дозата ѝ страдание. В този момент чух провлачен глас зад себе си.
— Госпожо, вече имате хладилник.
Обърнах се. Беше млад, с пиърсинг на едната ноздра и син гащеризон, който му беше голям, но ми се стори като ангел, който държеше английския ключ, като че ли беше от самите райски порти — сбогом на консервите, на млякото на прах, на храната за вкъщи, на самотните вечери в кварталните заведения, обградена от двойки или групи, които се смееха, развеселени от виното. Добре дошли на студената вода, леда, плодовете, маслото, намазано на препечена филия сутрин, на вечерите, докато гледам телевизия след работа. Бях се върнала най-после в ХХІ век. Приближих се до него и го прегърнах, благодарна за чудото, което бе извършил, докато внезапно осъзнах, че момчето стои вцепенено и напрегнато. Когато го пуснах, подаде ми документ, който да подпиша, и си тръгна напълно объркано.
Влязох в кухнята. Отворих хладилника и ме лъхна студ. Тази прекрасна машина ми върна нещо, което майка ми ми бе отнела тази сутрин — въздухът отново беше наситен с кислород.
Теория за какавидата
На следващата сутрин тръгнах за „Градината на ангела“ с друга енергия. Изпитвах нужда да разкажа на Оливия за малките ми успехи. Може би се нуждаех също от одобрението ѝ.
Поех по улица „Прадо“, като се опитах да избегна агитаторката на Сциентоложката църква, която се опита да ми пробута листовка както всяка сутрин. Приличаше на марионетка с руси къдрици, която сякаш с магическа пръчка бе остаряла. Имаше глас на креслива фея. Съчетанието беше ужасяващо. Запитах се къде им е бил умът на онези, които са решили, че я бива за агитатор.
Запитах се също дали не ми предлага листовката заради нещо особено в мен. Рекламата само те канеше да влезеш и да направиш тест, за да откриеш как да стимулираш ума си и да постигнеш познанието. Говореше се обаче, че сектите се опитват да зарибят неуверени в себе си хора в момент на криза.
Толкова ли ми личеше?
Защо не ми предлагаха нещо, което да стимулира щастието ми? Тогава наистина щях да бъда лесна плячка.
Тази сутрин бях облякла широка пола на малки айфелови кули — любезност от Гала. Доставяше ми удоволствие да усещам как се полюшва, докато вървя. Може би затова сервитьорът от „Браун Беър Бейкъри“ ме изгледа така. Тази пекарна се намираше точно под сградата, в която живееше Гала, и според нея да устоиш на уханието на току-що изпечен хляб беше истинско упражнение за умствен контрол. Бях влязла да купя шоколадов сладкиш и когато продавачът ми се усмихна, ми стана неудобно, защото предположих, че изглеждам смешно на моите четирийсет години с поличката и сладкиша за през междучасието.
Почувствах се толкова нелепо, че когато излязох, се опитах да го дам на едно рошаво момченце, стиснало ръката на майка си, която от своя страна стискаше мобилния си телефон на входа на билковия магазин. Детето вдигна ръчичка с изражение на гладна маймунка, но майка му рязко я дръпна. „Какво съм ти казала? Не приемай храна от непознати и особено ако съдържа наситени мазнини.“ Така че оставих момченцето да преглъща слюнката си и родителката му да ме гледа с кисело изражение.
Дотогава винаги бях прекарвала лятото извън Мадрид, затова градът сега ми изглеждаше различен, какъвто досега не го бях познавала. Улиците пламтяха под апокалиптичното слънце, без задръствания и забързани минувачи, хората бяха по-стройни, по-хубави, без обичайния сиво-зеленикав тен. Навън бяха наизлезли интересни екземпляри, които оставаха скрити през останалата част на годината. Напомняше ми на една от любимите ми книги от детството — „Семейството на Муминтрол“. В нея най-младият трол от семейството се събуждаше по време на зимуването и докато останалите продължаваха да спят, започваше да опознава света през друг сезон: цяла армия създания, които по друг начин не би могъл да срещне. Сега, като си помисля, почти същото се случваше на мен.