Выбрать главу

По-късно Касандра ни съобщи решението си да не изпраща презерватива с букета рози на жената на любовника си. Щяло да бъде проява на лош вкус, а тя била възпитана, но наистина искала да прекъсне връзката. Възможно най-скоро.

— Някой път ще ви разкажа в каква каша съм се забъркала. — Тя отново направи една от многозначителните си паузи. — Дори не можете да си го представите. Истината е, че е извратено.

И беше вярно. В историята на Касандра имаше много повратни точки, за които ние дори не подозирахме, но които щяха да предизвикат най-голямата метаморфоза. Проблемът според Виктория беше, че вече я бе чувала да повтаря като развалена плоча, че ще го зареже, на което Касандра възрази, че този път било окончателно. Любовникът ѝ бил ярък образец на това, което Оливия наричала „мъж ластик“. Онзи, който се появявал в живота ти, молейки се да го накараш да се влюби в теб, а после започвал да те манипулира чрез стратегията на периодичното придърпване и отблъскване.

— Кара те да си помислиш, че може би е влюбен, после изчаква ти да отвориш сърцето си, а когато се хванеш на въдицата, той се отдръпва. — Прибра гъстата си коса в кок. — Тогава вече си напълно загубена, защото си в по-неизгодна позиция.

Според Оливия това беше най-жестокият и ефикасен метод, чрез който да накараш някого да хлътне по теб. И въпреки че Касандра бе разнищила процеса с психиатъра си, отново и отново се хващаше на уловките му. Колкото повече се стараеше, толкова по-ниско беше самоуважението ѝ и толкова по-здраво я държеше в капана. Неговата сила бяха нейната двусмисленост и слабостта ѝ, нейният копнеж, предизвикан от всеки малък жест на любовника ѝ. „Периодичното придърпване и отблъскване е най-резултатната стратегия“ — казваше Оливия. Изваждала от равновесие всекиго. Когато Касандра се опитвала да се отдръпне, той я задържал, като проявявал най-дълбока нежност. А когато тя се опитвала да направи крачка напред във връзката им, той се държал резервирано и ѝ говорел за съпругата си. За това колко виновен се чувствал към нея, защото в действителност тя била чудесна жена.

А ние я слушахме, съзнавайки, че можем да правим само това — да я слушаме. И че единственият начин да се освободи е да престане да обича. И че разочарованието трябва да си свърши работата и да развали злата магия.

По онова време още не можех да разбера как преуспяла жена като Касандра може да е в плен на подобен водовъртеж. Причината беше, че не познавах размера и природата на този водовъртеж. Не можех да предположа, че любовникът ѝ беше най-малкото от всички злини, че това, което ги свързваше, не беше любовта ѝ към този мъж, а беше нещо много по-сложно. Чувствах се толкова незначителна в сравнение с нейната интелигентност, с високите ѝ остри токчета, с начина, по който се обличаше, съчетавайки обикновена блуза с дънки, или когато говореше за преговорите, които водеше в офиса си на няколко езика. Не можех да проумея как онзи невзрачен мъж, когото видях в градината в първия ми работен ден и който не беше в състояние да обуздае дъщеря си, нито да погледне привлекателната си жена в очите, може да я подценява.

— Знаете ли, момичета? Писна ми да бъда силната — въздъхна Касандра, като си играеше с ягодата в коктейла си. — Понякога си мисля, че съществувам само за да могат другите да се чувстват добре — майка ми, сестрите ми, колегите ми. Здравей, аз съм Касандра, не се безпокой, няма да ти създавам проблеми, нямам такива, но можеш да ми прехвърлиш своите. Аз ще ти ги реша. Чувствам се като увеселителен парк за незадоволени възрастни, които идват само за да се забавляват и после си отиват. Или по-скоро като балнеосанаториум. — Тя се изсмя горчиво. — Идват да лекуват проблемите си, самоуважението си и когато им се повиши, не само си тръгват, без да дадат нищо в замяна, но и си спестяват дори обикновен жест на нежност, едно „обичам те“ и даже си позволяват да ти кажат „как стоят нещата“, „искрено“, или, с други думи, жестоко, директно, защото се предполага, че няма да те заболи. Ти си супержена. Пълна глупост. Ти можеш да понесеш това, че и повече.

— Мрааазя тази фраза — заяви Виктория и замалко да заспи над чашата си.

Нощта завърши с една нова рецепта, измислена от Касандра, за да зареже мъжа ластик „окончателно“, и с опитите на Виктория да бъде по-вездесъща от всякога и да се пита какво ще прави, за да скрие срещите си с Франсиско, когато семейството ѝ се върне. Смяташе, че е изгубила напълно инстинкта си за прелъстяване, както и тренинга си, дори нямала хубаво бельо. Касандра ѝ предложи да остане при нея тази вечер, за да свикне да спи извън дома си понякога. И те се запътиха, хванати под ръка, като се опитваха да вървят по права линия, към елегантния апартамент на булевард „Прадо“ с изглед към Ботаническата градина.