Освен това с Оливия имахме план — да ѝ занесем и рисувани цветя, тези от картините на Аурора. Разбира се, не известихме художничката за това, за да избегнем възможен бойкот от нейна страна.
Когато Гала дойде при нас, вместо да ни поздрави, извади мобилния си телефон със самодоволна усмивка и само каза: „Ето с това закусих.“
От телефона ѝ се разнесе глас, по-сладък от сладкиша ни, мелодичен, мъжки, който би ти изпял цяло болеро. „Съзнаваш ли колко нежна и приятна на допир кожа имаш? — шепнеше. — На човек му се иска да не се отдели никога от нея.“ На лицето ѝ се изписа почти девическа усмивка и тя заоправя дългата си руса плитка. Оливия изтръскваше трохите от тортата върху масата със съсредоточено изражение.
Цяла седмица не бяхме виждали Гала. Дори френският ѝ любовник от „Рено“ се бе отбил в цветарницата, за да ѝ купи бели лилии и да пита за нея. Нямал вест от нея от няколко дни, каза той с изражение на момченце, изоставено на вратата на училището. Оказа се, че Гала влязла във фризьорския салон „Подстригване на глави“ — наистина така се казваше, — за да направят хидратираща маска на дългата ѝ коса, и практически не излязла от там. Стилистът, млад колумбиец, облечен като герой от „Матрицата“, ѝ отправил в огледалото една от онези усмивки с трапчинки на бузите и само казал: „Отпусни се, ще те поглезя.“ В продължение на два часа чудодейните ръце на този мъж масажирали главата на Гала, хидратирали всеки косъм от дългата ѝ златиста коса, обрамчили лицето ѝ с младежки бретон и по-късно слезли към бялата ѝ шия, за да я отпуснат. Масажирали отеклите ѝ крака, потопили ги в баня с листенца от чаени рози, изпилили и полирали ноктите ѝ. Сеансът с глезенето продължил в дома на този ангел. Прекрасен апартамент над „Имало едно време“, едно от любимите ѝ кафенета с много книги.
„Съзнаваш ли това свое качество? — попитал я риторично, докато я събличал, все едно че развивал обвивката на бонбон, и я полагал върху леглото. — Събуждаш желание да те милват. Да те обичат.“ На Гала не се наложило дори да говори, нито да подготвя стратегия, нито комплект със свещи и ароматерапия, за да приеме любовника си. Просто се оставила той да действа. Защото този напълно непознат мъж бил открил тайната на Гала — това, за което жадувала, не било да ѝ достави три оргазма, нито ерекция в продължение на час и половина, а просто да я милва, както се милва котка. За да не си отиде, за да иска да остане, за да иска да се върне. И това и направил. Докато тя мислела за други неща, той милвал цялото ѝ тяло, погълнат от прекрасния начин, по който не му обръщала внимание.
— Сега мога да мисля само за гърба ти. Знаеш ли какво въздействие оказва гърбът ти? — шепнел, спирайки се на всеки сантиметър от кожата ѝ. — Съзнаваш ли силата на усмивката си? Озарява всичко. Когато те гледах в огледалото, докато докосвах косата ти, си мислех: как ми харесва, как се усмихва. И вече не виждах нищо друго. Ако знаех какво щеше да се случи, щях да те отвлека от салона много по-рано. За да потъна между бедрата ти, за да те изпия цялата.
И след тези думи решил да дегустира плода на ласките си.
Гала спря записа, аз погълнах наведнъж останалата част от парчето торта и после се захванах със стафидите, които Оливия бе оставила в единия край на чинията. Погледнах Гала. Как хапе едната си устна, как се опира на масата с две ръце, с извит гръб, с напрегнати от спомена мускули на краката.
— Ако мъжете знаеха… — подхвърли Оливия, след като чу разказа ѝ.
— Кое? — попита Галатея.
— Ако знаеха, че за нас най-добрият любовник в света е този, който след това те чеше по гърба!
Трите се разсмяхме.
— Значи, твоят мениджър от „Рено“ е минал в историята… как се казваше? — попитах аз.
— Андре. А този се казва Андрес.
— Чудесно, така няма да се объркваме — заяви Оливия, като си вееше с ветрило.
Направи насмешлива гримаса, надигна се и прокара ръка по дрехите, окачени на закачалките, сякаш свиреше на арфа. Стори ми се повече от всякога митологично същество.
— Знаете ли какво ми каза на тръгване?
Оливия стана и остави няколко монети на масата.
— Попитал е дали ще го оставиш най-после да се облече.
Тя сбърчи чипия си нос.
— Не. Каза ми: „Открих те свободна и ще те оставя свободна…“ — Въздъхна. — Мисля, че е мъжът на живота ми!
— Какво говориш. Той е мъжът на живота на всяка жена! — вметнах аз. — Прави ти педикюр!
И след това заявление, което бе приветствано от приятелките ми, се отправихме към галерията, като заобикаляхме сергии с антични предмети и дизайнерски мебели, докато стигнахме до улица „Алмаден“. Тя беше застлана с пътека от психеделични жаби, залепени на паважа, която стигаше до галерията на Бланка Сото. Когато влязохме, заварихме я седнала пред компютъра с една от асистентките си — японка с дълга права коса и с вид на балерина, която приключваше списъка на изложените творби.