— Очертава се страхотен ден! — възкликна Бланка, докато вадеше навън цветни сгъваеми столове. — Само жени в галерията! Ще бъде суперзабавно. Малко ми е писнало от толкова тестостерон.
Един час по-късно, когато вече довършвахме работата си, се появи самият Киди Ситни. Беше висок мъж, с един от онези черепи, които изглеждат по-добре без коса, с интелигентен и жаден за изживявания поглед. Когато видя Оливия, обхвана лицето ѝ с длани и я целуна по бузата, както би го направил стар приятел. Не се били виждали от Ню Йорк, каза той, и аз се заинтригувах какво ли е правила Оливия там. Очевидно едва ли е продавала цветя. Тя ме представи на художника и заедно разгледахме изложбата му, картина по картина, докато той се възхищаваше на идеята ни да обградим творбите му с бръшлян и ми разказваше как бе решил да започне да рисува върху Берлинската стена, за да придаде колорит на един потънал в сивота свят.
Обясни ми, че това била реакцията му срещу отчаянието. Жителите на Източен Берлин се събуждали с онези гигантски лица, които им се усмихвали от Стената — символ на тяхното пленничество, носещи цветни венци, с огромни сърца, с красиви, в постоянно движение тела. След падането на Стената творбите му станали на парчета и разпръснати из планетата, както и името на Киди, който сега рисуваше върху платно и правеше изложби из целия свят. Не можах да се въздържа и го попитах дали му липсва рисуването върху стена.
Той само ми отправи меланхолична усмивка.
Когато художникът си отиде, вече наближаваше обяд и ние най-после седнахме да опитаме изобретената от Оливия бяла сангрия, която по-късно кръстихме „Коктейл Молотов“, сред опияняващия сладострастен аромат на жасмините.
Бяхме се наредили от двете страни на вратата, както правеха на село, и наблюдавахме как животът тече край нас. Гала показваше на Бланка записа на последното си завоевание, а Оливия си вееше с ветрилото, подрънквайки с изящните си сребърни гривни, и ми четеше критики за изложбата. Носеше бяла блуза с дантели от Ибиса, зелен панталон и шапка, имитираща бели венчелистчета. С този тоалет приличаше на огромна маргарита.
Доближи фините си червени устни до ухото ми.
— Само аз ли забелязах, че Гала е особено въодушевена от тази история?
— Мислиш ли?
Аз също насочих поглед към нея.
Наистина сбърчваше нос, когато говореше за него. Никога досега не я бях виждала да прави това. Оливия скри лицето си зад вестника и отбеляза, че освен това не престава да яде сладкиши през целия ден.
Замислих се. Беше вярно. Нито дума за диетите ѝ, нито за ханша ѝ, нито за несправедливия закон за гравитацията, под чието въздействие закръгленостите ѝ увисвали. Тъкмо обратното, призна, че следващата ѝ среща е в „Супер Бабо“, любимия ресторант на Гала, чиито бели пици с трюфели били емпирично доказан афродизиак.
Двете я гледахме подозрително. Тя бърбореше безспир и анализираше съобщенията почти синтактично, като се люлееше на стола, докато Оливия направи малка топка от парче вестник и се опита да я вкара в чашата ѝ, и Гала възнегодува енергично.
— С Марина си говорехме — започна Оливия, — че май си падаш по този мъж.
Бланка сръбна мъничка глътка от сангрията си и ни погледна съучастнически.
— Намеквате, че непоклатимата Гала е хлътнала?
Жената викинг се опитваше безуспешно да улови парченце ябълка сред кубчетата лед в чашата си.
— Добре де… Истината е, че обичам секса. Познавате ме — защити се тя с шеговит тон и това накара галеристката да примигне учудено. — Не искам драми. Нито ревност. Не искам някой да ме спасява от самата мен. Нито да се обвързвам. Това не е за мен. Само искам материално да е осигурен и да харесва секса като мен. Не искам кой знае колко.
— И какво каза, че работи? — попитах аз с пълното съзнание, че ѝ задавам подвеждащ въпрос.
Тя се усмихна отново, навела леко глава.
— Фризьор е! — отвърна нетърпеливо тя, но после гласът ѝ се смекчи. — И твърди, че когато е с мен, е откривател. Водотърсач. И затова веднага разбрал, че тялото ми е извор на наслада. Казва, че предизвиквам в него „жажда“. Само да го бяхте видели! После четохме голи Аполинер. „Единайсет хиляди камшика“. Имаше го в библиотеката му! А сега твърдят, че имало нова еротична литература. Приказки за дечица! Докато четях, ми каза, че би потърсил вода в устата ми, между бедрата ми.
И тя изсърба шумно със сламка остатъка от напитката си.
Оливия повдигна вежда. „Водотърсач“ — повтори тя. „Да, водотърсач“ — отвърна Бланка, повдигайки и тя вежда, а аз все така гледах Гала. Новата светлина, която излъчваше. Начина ѝ да извлича наслада от спомена за насладата, едновременно изненадана и развълнувана.