— Толкова сте задръстени — каза, докато подреждаше букета. — Най-важното условие за любовниците е отношението, а не потайността.
Защо толкова упорито сме разделяли чувствата си? — попита тя. — Един любовник можело да е таен, но откога любовникът не можело да е също наш спътник в живота? — мърмореше, докато зад нея двамата клонинги кимаха одобрително с глава, сякаш изпълняваха някаква хореография. През това време аз изрязвах критиките за изложбата и ги подавах на Бланка, която ги прибираше в една папка.
Коментарът, изглежда, развесели Гала.
— Всичко това ми се струва чудесно, но в крайна сметка най-важното е да се харесвате много — заяви тя. — Това е истината. Мисля, че е животински рефлекс. Природата командва. Откривате се. Помирисвате се. Знаете ли, че целувката е начин да изследваш другия?
— Като кръвните изследвания ли? — попита Виктория, погнусена.
— Нещо такова — каза Гала, докато галеше едно от булдогчетата, което бе решило да онагледи твърдението ѝ, като ближеше белите ѝ ренесансови крака.
Било начин да подушиш и да вкусиш съвместимостта с другия. Евентуалните му патологии. Затова човек не можел да престане да целува някои хора. А после, след това изследване, понеже сме и човешки същества, сме търсели друга съвместимост — емоционална, интелектуална…
— Баба ми и дядо ми се чукаха даже на осемдесет години. — Тя се усмихна нежно. — Беше трогателно. Нещо повече, един ден с майка ми намерихме презервативи на нощното им шкафче.
Дори и кучето май се изненада и я погледна храбро. Аз също вдигнах поглед от списанието.
— Това е да имаш млад дух, всичко останало са глупости… — заявих.
— За мен сексът е като операционна система — каза Виктория. — Ако нямаш същата система, не си съвместим.
— Много романтично, мис Гейтс — подигра се Гала.
В този момент Оливия излезе от галерията, ескортирана от двамата клонинги, всеки от които носеше букетче.
— Това ми напомня за една интересна теория на мой познат психиатър.
Настана изпълнено с напрегнато очакване мълчание и клонингите се сбогуваха доста заинтригувани.
— И какво гласи? — попитах, докато проследявах с поглед маршрута на един дъждовник по стената.
Попитах, макар че никога не бяхме наясно дали тези теории принадлежат на философите и учените, които цитираше, или си ги измисляше. Всъщност те толкова ни забавляваха, че донякъде ни беше все едно. Макар че сега бих искала да знам със сигурност дали поне една от нейните истории е била истинска. Сега, когато тайната ѝ ми е известна.
Останалата част от следобеда се превърна в една от онези приятни сбирки, в които въздухът сякаш е наситен с повече кислород и по време на която Оливия ни разказа теорията си за любовта. Това ме накара да се запитам какво сме били ние с теб, Оскар. Какво сме били с теб?
Тъй като предположихме, че ще продължим до вечерта, влязохме и седнахме в галерията на приглушена светлина и на отворена врата, за да влиза хлад.
Спомням си, че се почувствах щастлива. Внезапно всичко започна да ухае на цветове и природа.
Теория за стопроцентовата съвместимост
Скоро след онзи ден прочетох една статия от Луис Рохас Маркос, в която той обясняваше, че испанката е на трето място по продължителност на живота в света. И най-забавното и шокиращо беше, че според него това се дължи на обстоятелството, че говорим много. Ако теорията му е вярна и ако вземем под внимание колко много говорихме само през онези дни, сега петте трябва да сме практически безсмъртни. Психиатърът се обосноваваше с аргумента, че като говорим, даваме външен израз на чувствата си чрез думите. Накратко, според него дължахме изключителното си дълголетие на нашата екстровертност — терапия, която ни помагала да активираме защитните си сили и да понасяме несгодите. Когато прочетох тази статия, веднага си спомних онзи ден и вечерта в галерията, както и многобройните други вечери след това. Защото те буквално ме инжектираха с живот. Преди бях много по-различна, но както казваше Рохас Маркос, „да си позволиш да чувстваш, да изразиш това, което чувстваш, и да намериш някой, който да го приеме и да го върне“, беше моят начин да се възродя.
Или по-скоро да се възродя, като приема реалността. Защото теорията на Оливия ми помогна да разбера истината за това, което сме били двамата с теб още от началото.
— Това е друг начин да се обясни понятието „душа близнак“, както го наричат в някои култури — обясни Оливия, докато влизахме в галерията.