С времето Катон се насити на дребната риба: все роби, освобожденци и центуриони, използвали клеветничество то, за да получат пари. Искаше му се да съди самия Катилина, задето беше убил Марк Марий Гратидиан. Това се беше случило скоро след победата на Сула при Колинската порта, а по онова време Марий Гратидиан беше шурей на Катилина. Впоследствие Катилина наследи цялото му имущество.
— Катилина е зъл човек и аз ще го науча най-сетне — заканваше се Катон пред Цезар. — Ако не успея, догодина ще стане консул.
— И какво толкова те плаши, ако стане консул? Съгласен съм, че е зъл човек, но…
— Ако някой ден стане консул, ще се превърне във втори Сула.
— Ще стане диктатор? Няма как.
Напоследък в очите на Катон се четеше най-вече болка и страдание, но този път той изгледа събеседника си с хладно спокойствие.
— Той е Сергий, наследник на най-старата фамилия и Рим, по-стара дори от твоята, Цезаре. Ако Сула нямаше потекло, нямаше да успее. Тъкмо затова нямам доверие във вас, старите аристократи. Вие сте наследници на царе и искате отново да станете такива.
— Не си прав, Катоне, не и за мен. Колкото до Катилина, е, никой не отрича, че е извършил големи злодеяния при Сула, така че защо да не опитаме? Но просто се съмнявам, че ще успееш.
— О, ще успея и още как! — закани се Катон. — Разполагам с десетки свидетели, които са видели с очите си как отсича главата на Гратидиан.
— Най-добре да отложиш делото за пред самите избори — посъветва го Цезар. — Моят съд взема бързо решения, аз не съм склонен да си губя времето. Ако го обвиниш сега, процесът ще е приключил много преди да изтече срокът за издигане на кандидатури за изборите. И ако го оправдаят, Катилина ще може пак да се яви за консул. Докато ако оставиш за последния момент, братовчед ми Луций Цезар просто няма да позволи в изборите да участва човек, обвиняван в убийство.
— Това — заинати се Катон — само ще отложи голямото зло. Аз искам Катилина да бъде прогонен от Рим и да изостави всякакви мечти да стане консул.
— Както кажеш, но ти си носиш отговорността! — отвърна Цезар.
Истината бе, че след последните си успехи в обществения живот Катон се бе главозамаял. Хазната си прибираше една по една платените навремето награди от два таланта, защото Катон най-сетне приложи на дело закона на някогашния консул и цензор Лентул Клодиан всички подобни суми да бъдат върнати на държавата, дори техните получатели да не са извършвали убийства. Катон просто не виждаше спънки в осъждането на Луций Сергий Катилина. Тъй като беше само квестор, не можеше лично да обвинява, но беше предал делото на сериозен човек, Луций Лукцей, близък приятел на Помпей и известен оратор. Катон знаеше, че това е ловък ход, защото даваше да се разбере, че процесът срещу Катилина не е просто прищявка на добрите люде, а дело, което засяга всеки римлянин; все пак в процеса вземаха участие близък приятел на Помпей и самият Цезар!
Когато Катилина научи какво му се готви, стисна зъби. Вече две години подред не му се позволяваше да се кандидатира за консул заради различни обвинения; сега пак го викаха на съд. Време беше да се сложи край на тези смешни обвинения, с които разни нещастници е робско потекло като Катон се стремяха да уязвят патрицианското съсловие. В продължение на векове Сергиите стояха далеч от висшите управленски длъжности в Рим поради липса на пари — нещо, което важеше и за Цезарите, преди Гай Марий да ги подпомогне. Е, най-после Сула помогна на Сергиите и Луций Катилина щеше да върне фамилията на консулския стол! Освен това Катилина имаше много красива и амбициозна жена — Аврелия Орестила; беше лудо влюбен в нея и искаше да я зарадва. Това означаваше, че трябва да стане консул.
Едва когато разбра, че делото е насрочено далеч преди изборите, реши как точно да действа: този път щяха да го оправдаят навреме… при условие, че го оправдаят. Затова отиде при Марк Крас и сключи сделка с влиятелния и богат сенатор. В замяна на подкрепата му по време на процеса Катилина обещаваше, че щом стане консул, ще даде тласък и в сената, и в народното събрание, на двете големи начинания на Крас: даване римско гражданство на жителите на Транспаданска Галия и официално присъединяване на Египет към Римската империя, при това в качеството на лично владение на Крас.
Макар името му да не се споменаваше сред големите римски адвокати и макар да не беше добър оратор или блестящ интелектуалец, Марк Крас си беше създал репутация в съда най-вече заради своята упоритост и заради огромното си желание да защитава самоотвержено и най-скромните си клиенти. Освен това той беше на голяма почит сред конниците, защото личните му капитали подпомагаха не едно и две делови начинания. През последните години съставът на съдебните заседатели се делеше на три части: една трета сенатори, една трета конници от първите осемнайсет центурии и една трета конници от останалите центурии в първата имуществена класа, така наречените трибуни ерарии. Крас се ползваше с огромно влияние сред две трети от съдебните заседатели, а дори и сред онези сенатори, които му дължаха пари. Всичко това означава, че дори не му се налагаше да подкупва заседателите; те сами бяха склонни да повярват, че каквато присъда иска Крас, тя ще е най-справедливата.