След като Катилина беше оправдан в съда, Катон проведе задълбочен разговор с Бибул и Ахенобарб, който беше служил като квестор две години преди него; и тримата вече членуваха в сената, което означаваше, че принадлежат на крайните консерватори, добрите люде.
— Не можем да допуснем Катилина да стане консул! — обясняваше разгорещено Катон. — Освен всичко друго е подмамил и алчния за пари Марк Крас да го подкрепи.
— Съгласен съм — кимна Бибул. — Двамата ще унищожат каквото е останало от старите традиции. Сенатът ще се изпълни с гали, а Рим ще трябва да се грижи за още една провинция.
— Какво да правим тогава? — попита Ахенобарб, млад мъж с буен нрав.
— Ще поискаме среща с Катул и Хортензий — рече Бибул. И ще се опитаме да разубедим първата класа от гласуване в полза на Катилина. — Той многозначително се покашля. — И все пак мисля да определим Катон за водач на нашата делегация.
— Напротив, на теб ти се полага — отказа Катон.
— Добрите люде са против това хората да се смятат за по-висшестоящи от събратята си. А аз съм един от добрите люде, Марк. Нека бъде говорител този, който е най-подходящ. Днес ти си човекът.
— Това, което не разбирам — възрази Ахенобарб, — е защо ние трябва да искаме разговор. Катул е нашият лидер, той трябва да се сети да ни повика.
— Той вече не е същият — обясни Цезар. — Откакто Цезар го унижи в сената, загуби влиянието си. — Леденият поглед на Бибул се спря върху Катон. — А и ти не беше особено тактичен, Марк. Да го унижиш публично по време на процеса срещу Вибий… За Цезар се знае, че не обича Катул, но човек губи най-силно авторитета си, когато собствените му съмишленици го злепоставят.
— Да не ми е говорил ония неща!
Бибул въздъхна.
— Знаеш ли, Катоне, понякога повече пречиш на делото!
Писмото, с което искаха среща с Катул, беше подпечатано с пръстена на Катон. Той го беше и написал. Катул веднага повика Хортензий (Катул беше женен за Хортензия, сестрата на Хортензий, който пък беше съпруг на Лутация, сестрата на Катул). Чувстваше се победител. Това, че Катон сам идваше да търси помощта му, донякъде успокояваше старата рана.
— Съгласен съм, че Катилина не бива да бъде избран — сухо рече Катул. — Сделката му с Марк Крас вече е публично достояние. Катилина е твърде самовлюбен и обича да се хвали, още повече, когато смята победата си в кърпа вързана. Доста съм разсъждавал над проблема и стигнах до заключението, че трябва да се възползваме от хвалбите на Катилина за връзките му с Марк Крас. В Рим има твърде много конници, които почитат Крас, но само защото властта му е ограничена. Убеден съм, че мнозинството от римските богаташи няма да се зарадват, ако Крас увеличи своето влияние, записвайки хиляди клиенти оттатък Пад и слагайки ръка на египетските богатства. Ако очакваха египетската плячка да бъде поделена, нещата биха стояли различно, но Крас няма намерение да дели нищо с никого. Макар формално Египет да се превърне в римско владение, на практика Марк Крас ще стане един малък цар и ще граби на воля.
— Работата е там — взе думата Квинт Хортензий, — че останалите кандидатури са ужасяващи. Силан, добре… ако беше здрав, а той очевидно не е. Освен това той навремето отказа да поеме управлението на някоя провинция. А това отблъсква избирателите. Някои от другите кандидати — Минуций Терм например — са безнадеждни.
— Остава Антоний Хибрида — напомни му Ахенобарб.
Бибул сви устни.
— Ако изберем Хибрида — лош човек, но толкова инертен, че няма да стори зло на държавата, — ще трябва да се съгласим и с Цицерон.
Настъпи гробно мълчание, нарушено най-сетне от Катул:
— Излиза, че истинската дилема е кой от тези двама неприятни типове е по-добрата алтернатива? Какво предпочитат добрите люде: Катилина и Крас да дърпат конците в сянка или да търпим провинциалиста Цицерон?
— По-добре Цицерон — отговори му Хортензий.
— Цицерон — съгласи се Бибул.
— Цицерон — съгласи се и Ахенобарб.
Най-накрая Катон отстъпи:
— Цицерон.
— Много добре — заключи Катул. — Нека бъде Цицерон. Един човек, тръгнал от никъде, да стане римски консул! Пфу!